Александър Пушкин
Спомен

Когато шумен ден утихне занемял

и над смълчаните площади

разпусне сянка полунощният воал,

и сън е за труда награда,

 

промъкват се към мен тогава в тишина

и мъчат часове на бдение:

и живо ме горят във нощна пустота

змии — сърдечни угризения;

 

Мечти кипят, умът обхванат е от скръб,

и тясно е на тежки мисли;

и спомени безмълвни покрай мен вървят,

разгъват свойте дълги листи;

 

и с отвращение чета живота мой,

и разтреперан аз проклинам,

горчиво жаля и сълзите ми порой,

но тъжни строфи не измивам.

19 май 1828

Превод: 26.10.2015 г.