Александър Пушкин
Пророк

Измъчван от духовен глад,

в пустиня мрачна аз се мъкнех

и ангелът със шест крила

яви ми се на кръстопътя.

Той леко пръсти доближи,

докосна моите очи.

И се отвориха зеници

като на стресната орлица.

Ушите ми докосна той

и ги напълни с звън и вой:

усетих трепета в небето,

как ангелски крила летят,

как морски дълбини кипят,

и как расте върба в полето.

В устата бръкна той за миг,

откъсна грешния език

и празнодумец, и двуличен,

и жило мъдро от змия

в замлъкналата ми уста

положи с кървава десница.

Гръдта ми той разсече с меч,

сърцето тупкащо извади,

и въглен, ярък и горещ,

в отворената гръд постави.

В пустинята лежах сломен

и божи глас дочух към мен:

„Стани, пророк, и зорко гледай,

и мойта воля изпълни,

върви по земните предели

и с думи-жар сърца храни“.

1826

Превод: 17.07.2016 г.