Александър Пушкин
Черният шал (Молдавска песен)

Безумен поглеждам към черния шал,

душа студенее в мъчителна жал.

 

Когато бях буен, наивен младеж,

аз любех гъркиня със страст и копнеж.

 

Прекрасната дева бе мила със мен;

но скоро настъпи най-черният ден.

 

Поканил бях гости да се веселим;

тогава почука евреин един.

 

„Пируваш с другари (пошушна), а тя,

гъркинята твоя е с друг в любовта“.

 

Аз дадох му злато, проклех го до гроб,

повиках при мене най-верния роб.

 

Поехме; препусках на бързия кон;

и моята милост спотайвах без стон.

 

Дома на гъркиня в мига щом видях,

очи потъмняха и цял прималях…

 

Във скритата стая проникнах аз сам…

Арменец целуваше девата там.

 

Светът причерня ми; и сабя свистя…

Да спре да целува злодей не успя.

 

Безглавото тяло аз тъпчех със яд

и взирах се мълком в девойката, пак…

 

Кръвта й аз помня… и нейния зов…

Загина гъркиня, загина любов!

 

Свалих от главата й черния шал

и кървава сабя избърсах без жал.

 

А робът, щом мръкна и падна мъгла,

във Дунав изхвърли и двете тела.

 

И вече не любя прекрасни очи,

веселие нощем при мен не звучи.

 

Безумен поглеждам към черния шал,

душа студенее в мъчителна жал.

14 ноември 1820

Превод: 09.02.2017 г.