Гавриил Державин
Признание

Не живеех аз с преструвки

да приличам на светец,

да се хваля с важни служби

с философския венец:

 

Чистите сърца обичах,

мислите ми бяха с тях,

на човешкото се вричах

с ум, сърце и с дарба пях.

 

Ако в мен блестя възторга,

в струните ми пламък гря.

Блясъкът ми бе от Бога;

в себе си за Бога пях.

 

Ако звуци посвещавах

с лирата си на царе, —

добродетелта им славна

мислих с Бога равна бе.

 

Ако за победи гръмки

кичех вождове с венци, —

мислих в техните издънки

дух ще влея на предци.

 

Ако властници преследвах

с правда, казана в очи,

вярвах, може да прогледнат

за народните съдби.

 

Ако аз от суетата

бил съм също прелъстен, —

да, обичам красотата

пеех, от жени пленен.

 

Тъй е, любовта е пламък,

падах, ставах в моя век.

Ти хвърли ми в гроба камък,

ако ти не си човек!

1807

Превод: 19 май 2015 г.