Гавриил Державин
Бог (Ода)

О, ти движение в пространство

на живи и неживи същества,

летеж от времена прастари

без лик, а в троица божества!

Единосъщен и единен,

без място — дух, и без причина,

от никого непостижим,

и всичко с себе си изпълва,

обхваща, съзидава, сбъдва,

ний името му — Бог — мълвим.

 

Дълбокия океан да мери

лъчи и пясък да брои

такъв ум и да се намери

не може Теб да покори!

И духове от Теб родени

не могат даже просветени

да знаят твоите съдби:

и само с мислите си дръзват,

но Твоето величие не зърват,

разтапят се във вечност миг.

 

От хаоса до времената,

от бездна вечността призвал,

а вечност, още непозната,

Ти сам във себе си създал:

от свойта сила се създаде

и сам със себе си сияеш,

Ти, светлината на света.

Създал си със едничко слово

творения в пространства нови,

Ти си, ще бъдеш, — в вечността!

 

Съдби в движение са в тебе,

живот ти даваш и държиш;

и всеки край с начално време

слепяваш, смърт с живот мениш.

И както искри разхвърчават,

слънца от Теб се появяват;

а мразовее ли денят,

прашинките от скреж играят,

въртят, люлеят се, сияят,

така под Теб звезди блестят.

 

Звезди, запалени милиони

в неизмерими светове,

творят те твоите закони,

животворящите лъчи са те.

Но всички огнени лампади,

кристални алени грамади,

на златните вълни сънят,

или ефир с горящи сфери

и вкупом световете цели

пред теб са нощ, а Ти − денят.

 

Каквото капка е в океана,

това пред Теб е този свят.

Какво от мене е видяно?

Какво ли съм пред Тебе аз?

Във този океан въздушен

милиони светове се случват,

стократно много светове,

когато с тебе ги сравняват,

те само точка се явяват;

а аз съм нищото пред Теб.

 

Аз нищо съм, но в мен сияеш

с велики твои добрини;

и както в капка, лъч играе,

в мен Себе си си отразил.

Аз нищо съм! — Ала усещам,

летя от някого понесен

като дете във висини;

за Теб душата ми мечтае

да вниква, мисли и узнае:

щом аз съм тук, Ти също — си!

 

Ти си! — природата е тая

която в моето сърце тупти

и моя разум уверява,

че нещо съм, щом тук си Ти!

Аз, част от цялата вселена,

сред нея сякаш уважена

сред всички тия естества,

где сложи край на твар телесна

с началото на дух небесен,

с мен свърза всички същества.

 

В света аз връзка съм избрана,

най-висша степен вещество;

в мен всичко живо е събрано;

начало съм на Божество;

Със тялото в праха изгнивам,

а бури със ума разкривам,

аз червей − цар − аз Бог − аз раб!

Но, щото съм така прекрасен,

отгде съм се явил − неясно;

за себе си съм непознат.

 

На Теб творение, Създател!

На твойта мъдрост съм творба,

житейски извор, благодатен,

Цар мой, в душата ми душа!

А твойта правда да пребъде,

че моето битие безсмъртно

да мине преходната смърт;

и моят дух в смъртта облечен

и чрез смъртта на Теб обречен,

Отец! − в безсмъртие да съм.

 

Непостижим, Недоказуем!

Безсилен съм дори черта

от Твойта сянка да разбуля

по волята на мисълта;

слова за Теб от простосмъртни

не могат слава да обзърнат

и с нищо Теб да почетат,

до Тебе да се възвишават,

различията да стопяват

и с сълзи да благодарят.

1784

Превод: май 2015 г.