Мария Шандуркова
Встъпителни бележки за „Реката на времето“

Този сборник с поетични преводи включва творби на четирима велики руски писатели, творили през XVIII и XIX век: Гавриил Романович Державин, Александър Пушкин, Николай Гогол и Михаил Лермонтов.

Заглавието на книгата „Реката на времето“ е превод на първия стих от началото на недовършената последна ода на Гавриил Р. Державин „Руина чти“ („Разруха на честта“). Неговите стихове — осем на брой, са с духовна тематика: одата „Бог“, три стихотворения — „Молитви“; „Признание“, „Замисленост“ и творбата „Към властелините и съдиите“. Поетиката на Державин има философски характер. Той се прекланя пред Твореца-Създател, търси Божественото у човека и неговото място на земята.

Александър Пушкин е представен с 27 поетични творби — любовни, елегии, философски.

Трудно е да се открият стихове, писани от автора на романа „Мъртви души“ — Николай В. Гогол. Три са неговите стихотворения в сборника. В стихотворението си „Към тебе Майко, о Пресвята“ той поставя подзаглавие „Не бъдете мъртви, а живи души. Няма друга врата, освен показаната от Исус Христос…“. Влечението му към Божественото, към красотата и добрите чувства у човека изпълват и другите две негови стихотворения.

46 са преводите на стихове от Михаил Ю. Лермонтов. Обхватът им е от нежна любовна лирика, молитви, стихотворението „Смъртта на поета“ до поемата „Демон“.

В преводите си на български език се постарах да предам вярно и точно съдържанието и да опазя богатството на поетичната образност, ритмичност и звучене на оригиналните поетични творби.