Георги Коновски
Ключове и ключалки

Всяка трагедия започва с комедия, всеки фарс води до драма, всяка романтика се превръща във водевил…

Да, де — ама аз това го измислих сега. Отде да го знае далечният потомък XYZ 246@/ ЮЯ?

А всичко започна през онзи пролетен ден на Новата нова 3 333 година, наречена Година на любовта.

Потомъкът седеше уморен пред своята Вила №5 и се чудеше дали ще има сили да отиде до Вила №8. Там го чакаха три от жените му с приготвена тържествена вечеря. Все пак, щяха да отбележат осмия юбилеен по някаква таблица месец от сватбата им.

Героят ни беше капнал. Точно този ден се падаше работен. Карък! Един ден в месеца се налагаше да ходи на работа и то баш юбилейния. Е, юбилеите не бяха един и два — след седмица отбелязваха година брак със Съпруга №13, после идваха рождените дни на четири от децата (щеше да види кои са тогава, защо да си товари мозъка с подобни подробности сега?), а след туй…

Абе, кой ти помни толкова излишни данни? Нали има паметомер — щраква и онзи му обяснява всичко. От собствения му рожден ден до любимата на Съпруга №21 поза от Кама Сутра…

Натоварен ден беше, натоварен… И логично. Човечеството стигна до бройката „неизвестно колко“ и се чувстваше глад за работни места. Всеки ден от основните десет и помощните седемнадесет космодрума излитаха кораби към овладяваната Вселена. И — не стигаха…

Земята се пренаселваше…

Вече от 100 000 души трима работеха в някаква градивна област. А за останалите 99 997 се търсеха работни места. Синекури, но необходими за създаване на някакъв морал и ред в обществото. Както и за печелене на избори в този най-демократичен и свободен от всички демократични и свободни светове.

Така се стигна до месечната еднодневна заетост…

И, все пак…

Хората скучаеха. А от скуката изходите са три. Секс, алкохол и война. За война никому на планетата не му се и мислеше. Замисляха планове управляващите Марс, Венера, Сатурн, Юпитер. И най-яростни планове кроеше Господарят на Луната. Който се дразнеше, че пред очите му се мандахерца голямата планета Земя и отнема величието му.

Та да се върна към нашия герой. Който повече от час гледаше неуморно работещите роботи. И вече се чудеше какво благодеяние да им направи. Да измисли място за слагане на нови батерии? Нямаше смисъл — и без това мощността на роботите отдавна надхвърляше всякакви нормативи. Трябваше май да измисли какво да намали тая мощ. Какво да запълва времето на роботите — имаха трудови 23 часа и 55 минути дневно, пет отделяха за зареждане…

И подскочи.

Секс!

Да, бе — секс! Те ти начин за запълване на времето. Сети се, че откакто навърши 175 години, за секс отделяше дневно по четири часа. И то само за едната жена. Час загрявка, три минути яростни опити за дейност, 1 час и 57 минути освестяване и регенерация, един час за разправяне на подвизите си пред най-близките съседи…

Само че — роботи?

Но следващите два месеца посвети на изобретението, даже си взе болнични за работните дни.

И — изобрети.

Роботите раздели по полове. Мъжките с ключе на врата, женските с ключалка на пъпа. Нямаше опасност от изнасилване в роботокарите — всеки ключ беше оригинален и неповторим.

Световното правителство в лицето на Всемогъщия Демократ прие изобретението. На старите роботи подобриха апаратурата, новите започнаха да произвеждат модернизирани.

И като изгърмяха едни събития…

Оказа се, че никакви контролни уреди не могат да спрат ярко разцъфналото диво роботско либидо. Стана обичайна гледка два робота един срещу друг, мъжкоформеният върти яростно ключето като манивела, женскообразният направо танцува на място.

И никакви вложени в централните пунктове за управление между роботски глави забрани не можеха да ги спрат. Както призна един робот, преди да го разглобят: „Ами завърти ли се ключето и изключвам…“.

Някои повредени роботи взеха да омешват половете. В тайни работилници монтираха ключалки на видимо мъжки апарати. Но, за да не се забелязват отпред, наместваха ги на тайно място, под гърба на роботите.

Така че се наложи хората да създадат нравствена полиция, да залавят променените машини и да заваряват отворите. Между другото се оказа, че в тъмните нощи били прибрани и някои човеци с подобни отклонения, та модата изобрети стоманени панталони, скриващи заварката отзад.

Разбира се, повториха се и някои трагедии, познати до тоя момент само от старата упадъчна литература. Робот МНО 12/456 се влюбил в светлия, прясно ремонтиран образ на роботка КЛМ 18/99. Обаче… Въртял часове наред ключа си и нищо! Не ставал за нейната ключалка. Опитал да я разбие с чук, но предпазната клапа вътре избухнала и двамата станали на вторични суровини. Някакъв писач сътворил за тях пиеса, наречена кой знае защо „Ромео и Жулиета“…

А роботката ПСВ 15/999 се влюбила едновременно в два робота. Изоставила основната си работа — бране на малини, свързала се с Всепланетния информационен мозък, изучила строежа на роботите и направила по мярката на ключалката си два еднакви ключа. Като при това решила, че щом обича едновременно двамата… Направо казано, монтирала си ключалка и отзад.

Което веднага подсетило роботката ДРР 44/888 и тя след месец труд направила осем ключалки, които монтирала върху си. Та арестувалите ги роботи-полицаи се шашнали и на три изгърмели бушоните — заварили в тайната работилница нещо като модерна статуя от метални фигури. Или снимка на преплетени паяци. А мож’ и змийско гнездо. Остави другото, ами веднага двама полицаи се включили в изваянието — единият намерил свободна ключалка, другият се възползвал от уж тайния му колега със скрита ключалка…

Абе, Кама Сутра ряпа да яде…

Изобщо… Хаос и перверзия…

Особено се уплашили хората, когато разбрали за хитрия робот-механик ЦСМ 55/000. Той пък си направил шперц и по цял ден обикалял планетата, издебвал самотни роботки и, преди да попитат „Ама наистина ли ме обичаш?“, запердашвал по прашните орбити на космолетите, като пътем пробвал шперца върху роботките-стюардеси и роботите-пилоти…

Даже най-срамежливите роботки се включили във вакханалията. Нелегално си сложили ключалки под мишниците и отзад на коленните свивки, пък като го ударили на невинен отвън секс…

Е, и сред хората се появили извратеняци. Някои дори опитвали ключалките на роботките със своите оригнални човешки ключове, но след наложилите се ампутации на повредените им… Хм, да кажем — инструменти за междутехническо общуване, кандидатите рязко намалели.

Виж, жените си накупили ключалки, обули ламаринени гащи, а опитни роботомайстори им монтирали ключалките… Някъде… Където е по-удобно, винаги удобно, за всеки удобно.

Което показва, че и сексът е измислен за жените, а мъжете са просто работен инструментариум…

После…

Хайде дотук, а? Щото натам минаваме в сферата на ужасите и жените, което е много, много плашещо и инфарктовъзбудително.

Само ще кажа, че планетата Земя била обградена от бойни кораби, достъпът до нея спрян от предпазливост, роботите вече никога не се обогатявали с техника извън нужната за прости дела.

Е легендите казват, че и днес по Земята, та чак в орбитата, се чува постоянно тракане на ключалки, но какво ли не разказват легендите и мъжете пред ключалка…

Кой ли им вярва…