Георги Коновски
Камъкът

Беше му скучно, затова понякога се въртеше в креслото. Но веднага се стягаше и си налагаше да е сериозен и заинтересуван. Вперил поглед в майка си, той слушаше отдавна познатия й разказ. Да, знаеше го наизуст, помнеше и самата постановка — ето, тук ще вдигне ръка за клетва, сега ще погледне към покрива, имайки предвид небето над него, после ще пророни сълза за небрежната си и безогледна младост… Но се налагаше отново да издържи представлението. Все пак, днес ставаше на 18 години и след разиграното поредно театро, тя най-после ще му връчи скъпия подарък, оставен от неизвестния му баща…

— Зная, грешна бях… Но, разбери — младо момиче, бушуващи хормони, много момчета… И аз бях добро момиче. Не умеех да огорчавам с откази, не исках да им причинявам депресии… Тогава се появи ТОЙ… Направо казано — клошар. Около тридесет, мършав, но мускулест… — устните й премляскаха в спомена — Мърляв… Много мърляв… Заведох го у дома, накарах го да се изкъпе, даже сама се погрижих за сапунисването… А той беше… О, какъв беше… Изпоти ме отвред… — Изведнъж се сети, че говори със сина си, а всяка майка трябва поне теоретично да е ангел за детето си. — И после… После той изчезна… Отлетя към планетата си. Тук, на Земята, беше само на оглед, редовен оглед на колониите, както ми каза… Остави само това…

Жената извади от шкафа картонена кутия, отвори я, разви опакования в найлон предмет. Камък… Прост, сив, груб, ръбест камък…

— Каза, че е за сина ни. За теб… В него е Силата. Този камък ще ти я пази, а после тя ще премине в теб…

Въздъхна, изтри отново една сълза. Другото око разсеяно гледаше настрани…

— Кой знае къде е… Не можеше да ми каже от коя планета е. Тайна! Космическа тайна… Кой знае — може би сега ни гледа отнейде… Те имат такива уреди, такива сили, че… Вземи го, сине! Бъди щастлив!

Излезе от стаята забързано. А младежът впери разочарован поглед в камъка… Пък може да… Взе го. Огледа го отвред. Стисна го. Допря го до челото. Вдигна го към небето… Към покрива…

Нищо…

Остави камъка на масата. Да стои там. Не му пречи… Поне майка му да мисли, че е повярвал във вълшебната й приказка. Останалото… Ще види… Сам…

* * *

А на далечната планета, в огромния кристален дворец, пред големия екран мъжът кимна доволно.

— Добре, добре… Първото изпитание… И се готви за Силата, сине…