Майкъл Муркок
Господарят на паяците (20)

Епилог

— Значи това е обяснението! — възкликнах аз и погледнах Майкъл Кейн. — Сега, когато пожелаеш, можеш да пътуваш между Земята от нашата ера и Марс от твоята.

— Да — отговори той и се усмихна. — И освен това усъвършенствах цялата апаратура. Не е необходимо да се разнася предавателят. Той може да се държи в твоята изба.

— В такъв случай ще трябва да си намеря друго място за бъчвите с вино — казах аз. — И какво възнамеряваш да правиш сега на Марс?

— Е, сега съм брадхинак, знаеш. — Той леко се усмихна — Принц на Карнала, марсиански принц. Имам отговорности. Карнала е все още слаба. Тъй като ще трябва време, да си изгради достатъчно силна войска концентрирам усилията си да й създам въздушна сила.

— Свърши ли с вълненията? Няма ли да има нови приключения?

Устните на Кейн трепнаха.

— О, не съм сигурен. Мисля, че ме очакват още много приключения… Обещавам ти, че ако има такива, отново ще те посетя и ще ти разкажа за тях.

— А пък аз ще ги публикувам — обещах. — Може хората да ги вземат за фантазии, но това си е техен проблем. Ние с теб знаем, че не са.

— Може би другите също ще разберат някой ден, че не са фантазии — каза Кейн.

Малко след това той замина, но аз не мога да забравя последните му думи:

— Ще има още много приключения! — беше казал Кейн.

Очаквам с нетърпение да науча за тях.