Робер Деснос
Доверчиво утро

Приятен беше пътят под дърветата

И той си спомняше че преди два-три месеца

Бе срещнал онова очарователно момиче Каролина

Засилва крачка бързо все по-бързо

Облачен кон на задните крака изправен цвили

Какви прекрасни аромати!

Извива пътят и ето синьото море

Притихналият топъл въздух трепка

Той слиза откъм хълма на брега

По-бързо все по-бързо

Стига до залива

Там оградена от моряци

Наполовин извън водата

Въоръжена със бодли

Една голяма риба се гърчи в плитчината

И бавно приближава до пясъка и до смъртта

 

През следващата нощ вратата

На изоставената къща при старите дървета се отваря

Излиза някаква жена

Изчезва в мрака

В посока неизвестна

Красив пейзаж

Щастливо утро

И часове отминали

 

(„Юки“, 1930, Поезия)