Андре Брьотон
Възраст

Сбогом, зора! Излизам от гората, пълна с призраци,

поемам пътища като горящи кръстове.

Изгубен съм за благославящите листи.

Без процепче е август — като копа сено.

Недей забравя изгледа, вдишвай пространството,

развинтвай машинално пушеците.

Ще избера едно несигурно и оградено място.

Ако е нужно, ще прескачаме чимшири.

Провинцията с бегонии нагорещени бъбри и подрежда.

Нека да се събират кротко на глутница грифоните

при къдравите дипли на полите!

Де да я търся, при чешмите? Напразно се надявам

на стъклената й огърлица…

Очи, застанали пред ароматен грах.

* * *

Колосаните ризи върху стола. Копринената шапка

открива с блясъци преследването ми.

Човече… Огледалото за тебе отмъщава

и победен, с мене се отнася като свалена дреха.

Мигът пристига и се хлъзга по плътта.

О, къщи, освобождавам се от сухите огради.

Трус! Мекото легло се радва на венците.

Стигни поезията, която те изморява,

от площадката на стълбата.

 

(„Заложна къща“, 1919)