Пол Елюар
Без озлобление

Сълзи в очите, беди на нещастните,

Беди безразлични и безцветни сълзи.

Не желае той нищо и безчувствен не е,

Той е тъжен в затвора и свободен — пак тъжен.

 

И печално е времето и нощта черно-черна

И слепецът дори няма нищо да види

Съдят силните, слабите имат властта

Царят прав е застанал до царицата седнала.

 

Усмивки, въздишки и обидите гният

Във устата на немите и в очите на подлите.

Не докосвайте нищо: всичко пари, гори!

А ръцете ви само за джобове и чело са годни.

 

Една сянка…

Нещастието цяло на света

И любовта ми върху него

Като гол звяр.

 

(„Да умреш, за да не умреш“, 1924)