Дж. Р. Уорд
Сбъдната любов (33)

30

Тъкмо когато капаците се вдигаха за през нощта, на вратата на Лейла се почука… и още преди миризмата да се е промъкнала през пролуките, тя знаеше кой е дошъл да я види.

Несъзнателно ръката й се вдигна към косата… и установи, че е в пълен безпорядък, разрошена от това, че цял ден се беше мятала в леглото. На всичкото отгоре дори не си беше направила труда да смени обикновените дрехи, които беше облякла, за да отиде в клиниката.

Ала не можеше да откаже да го пусне.

— Влез. — Седна в леглото и опъна завивките, които беше придърпала до гърдите си.

Куин носеше бойно облекло, което вероятно означаваше, че тази вечер е дежурен… или пък не. Лейла не знаеше разписанието им.

Очите им се срещнаха и тя се намръщи.

— Не изглеждаш добре.

Куин вдигна ръка към превръзката над веждата си.

— А, това ли? Просто драскотина.

Само че не раната беше привлякла вниманието й. А празният поглед и хлътналите бузи.

Той спря. Подуши въздуха. Пребледня.

Начаса Лейла сведе поглед към ръцете си… които отново се бяха сплели от тревога.

— Моля те, затвори вратата — каза тя.

— Какво става?

Когато вратата беше затворена, както го бе помолила, тя си пое дълбоко дъх.

— Миналата нощ отидох в клиниката на Хавърс.

— Какво?

— Течеше ми кръв…

— Кръв! — Куин се хвърли напред и само дето не скочи върху леглото. — Защо, по дяволите, не ми каза?

Прескъпа Скрайб Върджин, невъзможно бе да не се свие пред лицето на гнева му… истината бе, че в момента не й бе останала никаква сила и тя не бе в състояние да повика на помощ никакъв защитен механизъм.

Куин начаса озапти гнева си, отдръпна се и започна да обикаля в кръг, преди отново да я погледне.

— Съжалявам. Не исках да се разкрещя… просто… тревожа се за теб.

— Аз съжалявам. И наистина трябваше да ти кажа… но ти беше навън по служба и не исках да те безпокоя. Не знам… честно казано, сигурно не съм мислила трезво. Бях като обезумяла.

Куин приседна до нея и масивните му рамене се превиха, когато преплете пръсти и подпря лакти на коленете си.

— Е, какво става?

Лейла просто сви рамене.

— Ами както сигурно можеш да усетиш… тече ми кръв.

— Колко?

Лейла си спомни думите на сестрата.

— Достатъчно.

— Откога?

— Започна преди двайсет и четири часа. Не исках да отида при доктор Джейн, защото не бях сигурна дали ще го запази в тайна… пък и тя няма кой знае какъв опит с бременностите при нашата раса.

— Какво каза Хавърс?

Сега беше ред на Лейла да се смръщи.

— Отказа да ми съобщи.

Куин рязко обърна глава.

— Моля?

— Заради положението ми на Избраница.

— Ти занасяш ли ме?

Лейла поклати глава.

— Не. Аз също не можах да повярвам… и се боя, че си тръгнах при далеч не най-добрите обстоятелства. Той ме принизи до положението на предмет, сякаш нямам никакво значение… просто едно вместилище…

— Знаеш, че това не е вярно. — Куин улови ръката й; разноцветните му очи горяха. — Не и за мен. Никога.

Лейла се пресегна и го докосна по рамото.

— Знам, но ти благодаря, задето го изрече на глас. — Тя потрепери. — Точно сега се нуждаех да го чуя. А що се отнася до онова, което се случва с… мен… сестрата каза, че нищо не може да се направи, за да бъде спряно.

Куин сведе очи към килима и дълго остана така.

— Не разбирам. Не трябваше да се случи по този начин.

Преглъщайки мъчителното усещане за провал, Лейла се поизправи и го докосна по гърба.

— Знаеш, че го исках не по-малко от теб.

— Не можеш да го изгубиш. Просто не е възможно.

— От това, което разбрах, статистиката не е в моя полза. Не и в началото… нито накрая.

— Не, не може да е така. Аз… я видях.

Лейла се прокашля.

— Сънищата невинаги се сбъдват, Куин.

Толкова простичко твърдение. И толкова правдиво. Ала то го жегна право в сърцето.

— Не беше сън — заяви той направо. Но после тръсна глава и отново я погледна. — Как се чувстваш? Боли ли те?

Когато тя не отговори веднага, защото не искаше да го лъже за спазмите, той се изправи на крака.

— Отивам да доведа доктор Джейн.

Лейла го сграбчи за ръката и го задържа.

— Почакай. Помисли малко. Аз губя… детето. — Тя поспря, за да събере сили, след като изрече думите на глас. — Няма причина да казваме каквото и да било на никого. Не е нужно никой да узнава. Можем просто да оставим природата да… — Тук гласът й се прекърши, ала тя се насили да продължи: — … свърши своето.

— Как ли пък не! Няма да изложа живота ти на риск само за да избегна конфронтация.

— Това няма да спре помятането, Куин.

— То не е единственото, за което се тревожа. — Той стисна ръката й. — Ти също си от значение. Така че още сега отивам при доктор Джейн.

* * *

Да, майната му на това пазене на тайни, мислеше си Куин, докато отиваше към вратата. Беше чувал истории за жени, умрели от кръвоизлив по време на спонтанен аборт, и макар да нямаше намерение да го сподели с Лейла, щеше да направи нещо по въпроса.

— Куин. Спри — повика го тя. — Помисли за това, което вършиш.

— Именно това правя. И то съвсем ясно. — Нямаше да губи време с по-нататъшно обсъждане. — Ти остани тук.

— Куин…

Все още можеше да чуе гласа й, докато затваряше вратата и поемаше тичешком по коридора и надолу по стълбите. С малко късмет доктор Джейн все още щеше да е със своя хелрен в трапезарията за Последното хранене — двамата бяха там, когато той се качи, за да види Лейла.

Прекоси фоайето на бегом, а маратонките му скърцаха по мозаечния под, докато се носеше към свода, въвеждащ в трапезарията. Да види лекарката там, където я беше оставил, беше истински късмет и първият му порив беше да извика името й. После обаче си даде сметка, че около масата седяха цял куп братя и ядяха десерт.

Мамка му. Лесно бе да каже, че ще се оправи с последиците, когато онова, което бяха сторили, се разчуеше. Ала Лейла? Като свещена Избраница, тя имаше далеч повече за губене от него. Фюри беше доста справедлив тип, така че бе много вероятно да прояви разбиране. Но останалата част от обществото?

Самият Куин прекрасно знаеше какво е да бъдеш отритнат и не искаше Лейла да бъде подложена на същото.

Втурна се към Ви и Джейн, които седяха, приятно отпуснати — Ви пушеше пура, а призрачната лекарка се усмихваше на шегата, която той беше пуснал току-що.

В мига, в който го погледна, добрата лекарка се изпъна в стола си.

Куин клекна и прошепна нещо в ухото й.

Секунда по-късно тя вече беше на крака.

— Трябва да вървя, Вишъс.

Ви вдигна диамантените си очи. Очевидно един поглед към лицето на Куин беше достатъчен — без да задава никакви въпроси, той просто кимна.

Куин и лекарката излязоха забързано.

Не можеше да не отдаде заслуженото на доктор Джейн — тя не изгуби и миг с въпроси за това, как се бе стигнало до тази бременност.

— От колко време кърви?

— Двайсет и четири часа.

— Колко обилно?

— Не знам.

— Някакви други симптоми? Треска? Гадене? Главоболие?

— Не знам.

Когато стигнаха до подножието на голямото стълбище, тя го спря.

— Иди в Дупката. Чантата ми е на плота, до купата с ябълки.

— Слушам.

Куин никога през живота си не бе тичал толкова бързо. Вън от вестибюла. През покрития със сняг двор. Въведе кода в охранителната система. Влетя в къщата на Ви и Бъч.

При обикновени обстоятелства никога не би влязъл, без да чука… къде ти, не би го направил без предварителна уговорка. Ала днес? Майната му на това…

А, отлично — чантата наистина беше до ябълките.

Грабна я и изхвърча навън, покрай паркираните коли, потропвайки нетърпеливо, докато чакаше Фриц да го пусне да влезе в имението.

Само дето не помете догена.

Когато се качи на втория етаж, профуча покрай затворения кабинет на Рот и връхлетя в стаята за гости, където беше настанена Лейла. Затвори вратата и се приближи запъхтян до леглото, където доктор Джейн бе приседнала, досущ като него преди малко.

Господи, Лейла беше бяла като платно. Но разбира се, страхът и загубата на кръв имаха точно такъв ефект върху една жена.

Доктор Джейн пое чантата от ръцете му, без да прекъсва изречението, което беше започнала:

— Смятам, че първо трябва да ти премерим кръвното…

Тряс!

Когато гръмотевичният звук отекна в стаята, първата реакция на Куин беше да се хвърли пред двете жени като щит.

Само че не беше бомба. А Фюри, отворил широко вратата.

Жълтите му очи пламтяха, и то далеч не по хубав начин, докато се местеха от Лейла към доктор Джейн и накрая се спряха върху Куин… а после обратно към Лейла.

— Какво, по дяволите, става тук? — настоя да узнае той, а ноздрите му се разшириха, очевидно доловили същата миризма, която бе усетил и Куин. — Видях лекарката да се втурва по стълбите, колкото я държат краката. А след това и Куин с чантата й. А сега… някой най-добре да започне да обяснява. Още тази шибана секунда.

Но явно вече знаеше. Защото гледаше към Куин.

Куин срещна погледа му.

— Тя забременя от мен…

Така и не можа да довърши изречението. Всъщност едва успя да произнесе последната дума, преди Фюри да го вдигне и да го залепи за стената. Докато гърбът му поемаше силата на удара, в челюстта му изригна болка… което подсказваше, че братът му беше праснал един. След това груби ръце го приковаха на място, докато краката му висяха на около петнайсет сантиметра от мекия персийски килим… в същия миг, в който на вратата започнаха да се струпват хора.

Страхотно. Публика.

Фюри завря лицето си в това на Куин и оголи зъби.

— Какво си направил?

Куин преглътна кръв.

— Тя влезе в периода си на нужда. Аз й помогнах.

— Ти не я заслужаваш…

— Знам.

Фюри отново го блъсна.

— Тя е по-добра от това…

— Съгласен съм…

Бам! Нов удар в стената.

— Тогава защо, по дяволите, си…

Ръмженето, което отекна в стаята, беше достатъчно силно, за да накара огледалото до главата на Куин да издрънчи… както и сребърната четка върху бюрото и кристалите по аплиците край вратата. В първия миг Куин беше сигурен, че е Фюри… само че братът свъси вежди и погледна през рамо.

Лейла беше станала от леглото и се приближаваше към тях… и всемогъщи боже, погледът й можеше да разтопи боята от кола. Въпреки че не се чувстваше добре, зъбите й бяха оголени, а пръстите й — извити като нокти на граблива птица… а вледеняващият мраз, който се излъчваше от нея, накара космите по тила на Куин да настръхнат.

Това ръмжене не беше звук, който би трябвало да излезе от гърлото на който и да било мъж… още по-малко пък — от гърлото на деликатна Избраница.

А тонът й, когато проговори, беше още по-ужасен.

— Пусни. Го.

Гледаше Фюри така, сякаш беше повече от готова да изтръгне ръцете му от ставите и да го заналага с тях, ако не се подчини. Моментално.

И я виж ти — изведнъж Куин отново можеше да си поеме дъх, а маратонките му стъпиха на пода. Като с магия.

Фюри вдигна отбранително ръце.

— Лейла, аз…

— Да не си го докоснал. Не и заради това. Ясна ли съм? — Беше пренесла тежестта на тялото си върху петите, сякаш всеки миг щеше да се хвърли върху гърлото му. — Той беше баща на детето ми и ще му бъдат отдадени всички права и привилегии на това положение.

— Лейла…

— Ясна ли съм?

Фюри кимна.

— Да. Но…

— Ако от главата му падне и косъм — изсъска тя на Древния език, — ще те открия, където и да си. Не ме е грижа къде полагаш глава, за да се отмориш, нито с кого — отмъщението ми ще се излее отгоре ти, докато не се удавиш в него.

Последната дума беше проточена, преминавайки в ново ръмжене.

Мъртвешка тишина.

Докато доктор Джейн не се обади сухо:

— И именно затова казват, че женските от даден вид са далеч по-смъртоносни от мъжките.

— Абсолютно! — измърмори някой откъм коридора.

Фюри вдигна ръце в безсилно раздразнение.

— Просто искам най-доброто за теб, и то не само като загрижен приятел… това ми е шибаната работа. Преживяла си периода си на нужда, без да кажеш никому, легнала си с него… — Сякаш Куин беше кучешка фъшкия. — … а след това криеш от всички, че имаш медицински проблем. И от мен се очаква да бъда доволен от това? Майната му!

Тук двамата си размениха още реплики, но Куин не ги чу — беше се отдръпнал дълбоко в себе си. Човече, от забавния малък коментар на брата не би трябвало да го заболи така… та нали не го чуваше за първи път. Къде ти — дори самият той го мислеше. Ала по някаква причина думите отвориха разлом, който отекна чак до дълбините на съществото му.

Напомняйки си, че не е кой знае каква трагедия да му изтъкнат очевидното, той се изтръгна от лапите на срама и се огледа наоколо. Да, всички се бяха появили на прага… и отново нещо, което би предпочел да си остане лично, се разиграваше пред многолюдна публика.

Поне Лейла не я беше грижа. Къде ти, тя май дори не забелязваше.

Пък и беше забавно да види как всички тези професионални воини се боят да се приближат до една жена. Разбира се, в работа като тяхната правилната преценка на риска бе умение, което много бързо развиваха, ако искаха да оцелеят… и дори Куин, който бе обектът на защитническия инстинкт на Лейла, не би се осмелил да я докосне.

— Тук и сега се отричам от положението си на Избраница и всичките права и привилегии, които то носи. Аз съм Лейла, низвергната от този миг…

— Слушай, не е нужно да го правиш… — опита се да я прекъсне Фюри.

— … и завинаги. Аз съм обезчестена както в очите на традицията, така и на практика, изгубила девствеността си и заченала дете, макар да го губя.

Куин удари глава в стената зад себе си. По дяволите.

Фюри прокара ръка през пъстроцветната си коса.

— Мамка му.

Когато Лейла се олюля, всички посегнаха да й помогнат, ала тя отблъсна ръцете им и се върна в леглото без ничия помощ. Отпусна се предпазливо върху него, сякаш всичко я болеше, и наведе глава.

— Изборът ми е направен и съм готова да живея с последствията, каквито и да са те. Това е всичко.

Мнозина повдигнаха вежди при това отпращане, но никой не каза и дума и след миг тълпата зяпачи се разотиде, макар че Фюри остана. Както и Куин, и доктор Джейн.

Вратата се затвори.

— Добре, след всичко това наистина трябва да проверя жизнените ти показатели — каза лекарката, помагайки на Лейла да се облегне на възглавниците и намествайки съборените завивки.

Куин стоеше като вкаменен, докато доктор Джейн работеше с апарата за кръвно.

Фюри, от друга страна, крачеше напред-назад… а после изведнъж се намръщи и извади телефона си.

— Затова ли Хавърс ми се обади снощи?

Лейла кимна.

— Отидох да потърся помощ там.

— Защо не дойде при мен? — промърмори братът на себе си.

— Какво каза Хавърс?

— Не знам, не изслушах съобщението. Мислех, че няма причина да го правя.

— Той даде да се разбере, че ще говори единствено с теб.

При тези думи Фюри погледна към Куин и жълтите му очи се присвиха.

— Ще се обвържеш ли с нея?

— Не.

Лицето на Фюри отново придоби ледено изражение.

— Какъв мъж си, по дяволите…

— Не е влюбен в мен — прекъсна го Лейла. — Нито пък аз — в него.

Примейлът обърна рязко глава към нея и Лейла продължи.

— Искахме дете. — Тя се приведе напред, така че доктор Джейн да може да я преслуша. — Всичко започна и свърши дотук.

Фюри изруга.

— Просто не разбирам.

— В много отношения и двамата сме сираци — каза Лейла. — И двамата търсим… търсехме свое собствено семейство.

Фюри изпусна дъха си и като отиде до бюрото в ъгъла, се тръшна в изящния стол.

— Е, ами… Предполагам, че това мъничко променя нещата. Мислех, че…

— Няма значение — прекъсна го Лейла. — Нещата са такива, каквито са. Или каквито бяха. Зависи.

Куин установи, че разтърква очи без причина. Не че бяха замъглени или нещо такова. Не. Ни най-малко.

Просто беше толкова… тъжно. Цялата шибана история. Състоянието на Лейла, безсилната умора на Фюри, болката, която раздираше собствените му гърди — ама че тъжна, шибана история.