Метаданни
Данни
- Серия
- Детектив Спенсър (21)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Walking Shadow, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Надежда Розова, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Робърт Паркър
Заглавие: Вечните сенки
Преводач: Надежда Розова
Година на превод: 2002
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2002
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Редактор: Димил Стоилов
Коректор: Юлиана Василева
ISBN: 954-459-988-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15528
История
- — Добавяне
Двайсета глава
Когато се върнах във фоайето, Хок седеше на някаква пейка до стената със скръстени ръце и изпънати крака, преметнати един върху друг в глезените. Дъждът почти не бе повлиял на лъснатите му до блясък каубойски ботуши. Вини бе застанал до стъклената врата и съзерцаваше дъжда. Беше среден на ръст, добре сложен мъж с правилни черти. Имаше най-бързите ръце, които съм виждал някога. Хок може да хваща мухи с ръце. Всъщност аз също го умея. Вини обаче ги улавя с палеца и показалеца си. Седнах до Хок. Вини продължи да наблюдава дъжда.
— Никой не я следи тази лигла — каза той.
— Знам.
— И въпреки това ще се мъкнем след нея?
— Да.
Хок ме изгледа и подхвърли:
— Е, каквото и да казват всички, ти не си кретен.
— Много си мил.
— Знам. Значи ще се повлачиш след нея известно време, за да провериш дали съществува някаква специална причина да иска теб.
— И след това ще видя какво ще направи, когато престана да я следя.
Хок кимна.
— Може пък тогава най-сетне да се докопаме до нещо.
— Няма да е зле — съгласих се аз.
— Христофолус твърди, че никога не е имал връзка с нея.
— Тя казва обратното.
— Значи някой от двамата лъже.
— Бас ловя, че е уличница. Освен това е смахната.
— По-вероятно е да ни лъже тя, а не Христофолус — примирих се аз. — Но трябва да проверим дали съмненията ни са верни. Все някой трябва да е забелязал, ако са имали връзка.
— Ами поразпитай наоколо.
— Така и ще направя. Христофолус ми довери, че си падала по режисьора Лу Монтана.
— Ние с Вини ще се навъртаме наблизо, ако жълтите направят втори опит.
— Американците от азиатски произход — поправих го аз.
— Да бе, забравих. Ти да не би случайно да се гласиш за Кеймбридж?
— Винаги съм нащрек за някое злонамерено расистко подмятане — отвърнах аз.
— А не подписаха ли там петиция негрите да не бъдат допускани до онова училище на Братъл стрийт?
— Разбира се, всички я подписаха, обаче никой не ги наричаше негри.
— Мили и тактични хора!
— Точно така — съгласих се аз. — Всички знаят, че от думите може да те заболи.
— Да, така е.
Хок се усмихна и добави:
— Обаче не толкова, колкото от ритник в топките.
— Не, не чак толкова.
Помълчахме. Актьори и технически лица в ежедневно облекло влизаха и излизаха през фоайето.
— Ще се мъкна след Джослин няколко дни. Искам да повярва, че я закрилям. А докато тя репетира или каквото там прави, ще разпитвам за романтичните й увлечения. Вие с Вини се навъртайте наблизо, в случай че китайците ударят отново.
— Хубав план — одобри Хок.