Евгения Петкова
Как опознавали света в древността (Пътешествия на древните египтяни и финикийци)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Корекция и форматиране
Karel (2021)

Издание:

Автор: Робърт Стивънсън

Заглавие: Дяволското шише

Преводач: Сидер Флорин

Език, от който е преведено: английски

Издател: Държавно военно издателство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1975

Тип: Разказ

Печатница: Държавно военно издателство

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14061

История

  1. — Добавяне

„Моят господар ме изпрати да съоръжа кораби в Пунт, за да му доставя свежи благовония… Аз тръгнах с трихилядна войска… За всеки имаше по два съда вода и двадесет хлебни питки за всеки ден… Магаретата бяха натоварени със сандали… Когато стигнах до Червено море, аз построих кораб и се отправих с всичко необходимо… След това, като се върнах, аз донесох на негово величество всички дарове, намерени от мен в свещената земя… Такова дело е извършено за пръв път, откакто съществуват фараоните.“

Така разказва старинен надпис, изсечен на скала от един ковчежник на старото египетско царство, на име Хену. Той е бил пазител на печата и завеждал всичко „което има и което няма“. Той е извършил своето пътешествие пет хиляди години преди нашата ера и това е първото известно на нас пътешествие в приказната страна Пунт. Тази земя се е намирала някъде там, където се намират днес Сомалия и Йемен, на източния бряг на Африка.

Преди пет хиляди години в страните на древния Изток — в древните Египет, Асирия, Вавилония, Финикия, са съществували силни държави с големи градове. В тези далечни времена хората умеели да строят великолепни здания, изграждали сложни оросителни системи, знаели астрономия, познавали законите на математиката и разгадавали много тайни на природата.

Народите на древния Изток живеели в Мала Азия, в долината на Месопотамия между реките Тигър и Ефрат, в Северна Африка и на източното крайбрежие на Средиземно море.

Те общували помежду си, търгували, пътешествали. Но за това, което се намира зад пределите на известните им страни, те нищо не знаели. За Индия само чували, а за Китай даже нямало и слухове.

Но с развитието на занаятите и търговията хората все повече узнавали нови неща за света, за далечни страни и непознати народи.

Земеделската ивица на Египет (долината на река Нил и делтата й) е оградена от три страни с пустини — Нубийската пустиня (на юг), Ливийската и Египетско-Арабската, така че тя била достъпна само от север, от страна на „голямото“ (Средиземно) море. Обаче тези природни прегради били преодолени още 3000 години преди новата ера. Оттогава в дошлите до нас текстове Нубия, която е разположена по-високо от първия праг на Нил, се споменава като египетско владение. Оттук били докарвани много роби и добитък. По същото време египтяните започнали да строят укрепления на Суецкия провлак за защита от набезите на арабските племена. Открили и завоювали Синайския полуостров, където намерили мед и строителен камък, много по-добър от нубийския пясъчник. Те плавали по „голямото“ море и доставяли от бреговете на Ливан кедрово дърво. Още в периода на древното царство те достигнали втория праг на Нил. Експедиции за черни роби, злато, слонова кост и ценни дървета изпращали и по-нагоре по течението на Нил. По-късно, в средата на второто хилядолетие до новата ера, границата на Египет преминавала южно от петия праг, а западно от Нил те много по-рано подчинили ливийските племена.

Известно е името на египетския велможа Хирхуф, който открил голямата страна „Нам“, откъдето той донесъл абаносово дърво, тамян, кожи на пантера, слонови зъби и всякакви отбрани произведения.

Един от първите народи-мореплаватели били финикийците. Финикия била малка страна на източния бряг на Средиземно море. Тя заемала средно положение между Египет и Вавилония и се подчинявала ту на едната, ту на другата страна и служела и като търговски посредник между двете. На финикийците не достигала обработваема земя, но затова в планините на Ливан растели великолепни гори. От дърветата в тях те строели здрави кораби.

Морето ги снабдявало не само с риба, но и с невзрачни на вид раковинки, изпълнени с особена течност. От нея се приготовлявала много красива пурпурночервена боя, известна в целия древен свят.

Своята стока финикийците заменяли с пшеница и други неща, които им били нужни. От друга страна на Египет и Вавилония те доставяли злато и ценни метали и постепенно търговията им се разширявала.

Още през второто хилядолетие преди нашата ера те основали на Кипър няколко колонии и използвали острова като опорен пункт в централния и западен басейн на Средиземно море. Не по-късно от петнадесет века преди новата ера те посещавали и остров Крит, където по това време е имало развита култура. Използвайки Крит като етап за проникване на запад, те поставили началото на откриването на Европейския материк. Те са първите, които пресекли Адриатическия пролив и обиколили южния край на Апенинския полуостров. Преди тези пътувания те открили Сицилия и Сардиния и основали няколко града там. В самия център на Средиземно море финикийците колонизирали остров Малта, а срещу Сицилия на северния бряг на Африка при широкия Туниски пролив основали Картаген (Картадаш), станал по-късно голяма държава и опасен съперник на Рим. На запад от него те достигнали до Атласките планини и стълбовете на Мелкарт (финикийски бог), който по-късно гърците нарекли стълбове на Херакл, а римляните — стълбове на Херкулес. Финикийците първи се осмелили да навлязат в Атлантическия океан през Херкулесовите стълбове. Поразени от огромното водно пространство на Атлантика, те го нарекли „океан“, което на техен език значи „всеобемащ“.

И тук на атлантическия бряг на Европа те основали свои колонии. Една от тях е Хадес — днес това е испанското пристанище Кадис.

Най-забележителното си плаване финикийците направили в 600 година преди нашата ера. Любознателният египетски фараон Нехо искал да знае голяма ли е тази страна, която се нарича Ливия — така са наричали тогава африканския материк. Фараонът извикал финикийски моряци и им заповядал да отплуват от Червено море, да плуват през цялото време покрай бреговете на Африка и да се върнат през Херкулесовите стълбове на Средиземно море. Пътешествието траяло три години. Това са първите мореплаватели, които обиколили Африка.

Минали години, минали хилядолетия и много страни на древния Изток западнали, но историята е запазила паметта за делата на народите в него.

Д-р Евгения Петкова

Край