Добри Жотев
Добро утро

Над смълчаните чукари

слънцето изгрява,

шушнат слънчеви върхари

в старата дъбрава.

 

Свети злачната морава

в капчица росица,

славей славея надпява,

гука гургулица.

 

Небесата греят чисти,

бистри и високи,

стапят се мъгли сребристи

в долини дълбоки.

 

Гали утринникът вятър,

вейки се люлеят,

вляво, вдясно в далнината

пътища белеят.

 

Извисена над полето,

трепка чучулига,

а над нея чак в небето

млад орел се вдига.

 

И превръща се простора

в пламнала жарава.

Добро утро, мили хора —

слънцето изгрява.