Добри Жотев
Небето

Така ми е срамно

и мъчно, задето

от хитро по-хитро

ме мами небето.

 

Опряно на бряста,

със мен се закача.

Река да го пипна,

то бързо отскача.

 

И ето го татък

от смях си умира,

отишло над двата

крайселски баира.

 

Додето го стигна,

оставам без сили,

а то в миг отива

на „Златни могили“.

 

Отчаян се връщам

на първото място,

пък то преди мене

дошло пак зад бряста.

 

… Ама ако вляза,

да кажем, в герана

и слезне то ниско,

дали ще го хвана?!

 

Така ми е срамно

и мъчно, задето

от хитро по-хитро

ме мами небето.