Добри Жотев
Зимна нощ

Тоз дядо докога

така ще спи и хърка?

И със ръце, с крака

завивката му дърпам.

 

Подскача сънен той

и сърди се и чуди:

„Какво е туй от теб?

Защо току ме будиш?“

 

Аз шепна: „Слушай вън!“

А дядо се прозява:

„Ама проклета нощ —

фъртуната навява!“

 

„Не е фъртуна туй! —

Вън зимата, най-злата,

преследва сред нощта

премръзналото лято!

 

Със бичове от лед

проклетата, го бие

и лятото пищи

като дете и вие.

 

Чуй, ето го сега

навря се във комина,

но страшно изпищя

и някъде отмина!

 

Да, щеше да се свре

край топлото огнище,

но зимата разбра

и входа с лед заприщи!“

 

Пък дядо: „Брей, дете,

какви си ги втълпява!

Че лятото що ще

да се върти тъдява?“

 

И ляга пак и спи.

А аз седя, будувам

и чудя му се как

уж чува, пък не чува!