Добри Жотев
Маранята

Като езеро същинско

с трепетни вълни

трепка, трепка маранята

в здрачни далнини.

 

Много искам в тази топла,

бистра мараня,

както бос съм, да поджапам,

но не иска тя.

 

Щом дотичам до брегът й

край онез била,

в миг се дърпа и я няма,

дето е била.

 

Сигурен съм, че ми бяга

не от глупав страх,

а краката ми защото

целите са в прах.

 

Нищо, ще ги поизмия

в речните струи

и тогава маранята

кротко ще стои.

 

Бързо в нея ще нагазя

с мойто рамта-там

и ще джапам, и ще джапам,

както аз си знам.