Добри Жотев
Светове на сумрака

Години, векове, хилядолетия

вихрушката на моя ген глъбинен

върти ме стръвно, не по моя воля,

в неутешими светове на сумрака.

В тях се размътват време и пространства

и се превръщат в сумрачна нелепица.

 

И ето аз, еднакво жив и мъртъв, бродя

сред лесове от истини, които

израсли са върху коварна почва,

създадена незнайно от кого.

И истините неми са за отговор.

И немотата им таи ехидност.

 

Затуй над мене слънцето е пепеляво

и са без мирис и без цвят цветята.

И нито с разум, нито с дух разбирам

дали след тези светове на сумрака

ще падне непрогледна нощ над всичко

или ще светне чакано разсъмване.