Добри Жотев
Справедливият Създател

И ето, Справедливият Създател

на всичко живо и неживо,

обгледа нашата планета,

зареяна във времената,

и рече огорчен:

 

„Как е възможно бедният Сизиф

да бута толкова огромен камък

към оня връх, в небето вбит,

и миг, преди да го е стигнал,

да отмаляват тъй ръцете му,

та той да го повлича

отново в низината?

И тъй хилядолетия!

Несправедливост е допуснал Зевс!

Несправедливост!

Но аз ще я оправя!“

 

И ето, Справедливият Създател

издигна тежката си длан

и вдъхновено викна:

„От днеска камъкът да е Сизиф,

а пък Сизиф да бъде камъка!“

И казаното стана.

 

Но след хилядолетие

извика вбитият в небето връх:

„Създателю,

оправяйки една несправедливост,

комай я умножи:

Сизиф не ще да бъде камъка,

нито пък камъкът — Сизиф.

Измъчват се и двамата.

И още нещо твърде важно! —

Оправяйки една несправедливост,

забрави най-несправедливата:

Безсмислицата!…

Какво ще правиш с нея?“

 

И ето, Справедливият създател

опря брада върху дланта си

и силно се замисли.

И сбърчил вежди, мисли вече

неизброими векове.

 

Да го оставим на спокойствие!