Добри Жотев
Медитация

Житейският шум ме влуди.

И аз, зажаднял за покой,

укрих се в душата си

и Тишината повиках.

 

И след миг връхлетя Тишината

с неочаквана грохотност

от думи завихрени,

които оглушал не разбрах,

но със същността си долавях,

че те са тревога и повик…

 

Милиарди по земната шир,

от житейския шум оглушали,

Тишината повикайте в себе си!

А когато я чуете,

разгадавайте нейното слово

дума по дума!

Дума по дума!