Добри Жотев
Аудиенция

Благодаря ти, Господи,

че ме прие, за да те видя

със собствените си очи.

(Едва ли смъртен с тази чест

е бил удостояван.)

 

Къде съм всъщност?

Не виждам небесата ти,

ни земните ти далнини.

Пред мен си само ти

сред кръг от мъртва светлина,

вградена в мрак.

Къде съм?

 

Не отговаряш.

Добре, това не е най-важно.

Кажи защо светът край мен,

тъй, както уж е явен,

е пълен с тайни?

Не искам да живея в слепота!

Не мога!

 

Но ти защо не ми отвръщаш,

насреща ми седиш

и вместо отговор се хилиш?

(Такъв не съм те виждал

на никоя икона,

на никакъв олтар,

на никой древен стенопис!)

 

Ухилен Бог!!

 

Къде сте, звездни небеса,

под купола ви да застана! —

По-малко страшна ще ми бъде

безмълвната ви пустота.