Добри Жотев
Хълм

Край родното ми село се издига

замислен хълм. Застана ли на него,

когато гаснат юлските звезди,

когато чухъл вика безответното

и нощ, и ден се срещат за раздяла,

по чудо омагьосан предусещам,

че цялата безбрежност от енергии

върти се в лабиринта на абсурда.

Че сам по себе си абсурдът е

космичното безсилие на силата.

 

Тогаз разбирам, че те има, Боже.

Че ти си този, същият абсурд.

И впил зеници в сумрачната пропаст

на твоята божествена безпомощност

неволно си припомням всички вярващи,

измислили те свят и всемогъщ,

за да намират в тебе упование.

И както знам, че ти не би могъл

да ме дариш със същото и мен,

то пак те моля, някак си опитай!