The Elves and the Envious Neighbour

Горските духове и завистливият съсед ^[0]

Once upon a time there was a certain man, who, being overtaken by darkness among the mountains, was driven to seek shelter in the trunk of a hollow tree. In the middle of the night, a large company of elves assembled at the place; and the man, peeping out from his hiding-place, was frightened out of his wits. After a while, however, the elves began to feast and drink wine, and to amuse themselves by singing and dancing, until at last the man, caught by the infection of the fun, forgot all about his fright, and crept out of his hollow tree to join in the revels. When the day was about to dawn, the elves said to the man, “You’re a very jolly companion, and must come out and have a dance with us again. You must make us a promise, and keep it.” So the elves, thinking to bind the man over to return, took a large wen that grew on his forehead and kept it in pawn; upon this they all left the place, and went home. The man walked off to his own house in high glee at having passed a jovial night, and got rid of his wen into the bargain. So he told the story to all his friends, who congratulated him warmly on being cured of his wen. But there was a neighbour of his who was also troubled with a wen of long standing, and, when he heard of his friend’s luck, he was smitten with envy, and went off to hunt for the hollow tree, in which, when he had found it, he passed the night.

Towards midnight the elves came, as he had expected, and began feasting and drinking, with songs and dances as before. As soon as he saw this, he came out of his hollow tree, and began dancing and singing as his neighbour had done. The elves, mistaking him for their former boon-companion, were delighted to see him, and said—

“You’re a good fellow to recollect your promise, and we’ll give you back your pledge;” so one of the elves, pulling the pawned wen out of his pocket, stuck it on to the man’s forehead, on the top of the other wen which he already bad. So the envious neighbour went home weeping, with two wens instead of one. This is a good lesson to people who cannot see the good luck of others, without coveting it for themselves.

Веднъж един човек, когото нощта застигнала сред планините, бил принуден да потърси подслон в кухия дънер на едно дърво. Посред нощ голяма компания горски духове се събрала на това място и човекът, който надничал от скривалището си, се уплашил до смърт. След известно време обаче горските духове започнали да се гощават, да пият вино и да се развличат с песни и танци, докато накрая човекът, увлечен от веселбата, съвсем забравил страха си и изпълзял от хралупата, за да се присъедини към забавленията.

Когато наближило да съмне, горските духове казали на човека:

— Ти си много весел другар и трябва пак да дойдеш да танцуваш с нас. Трябва да ни обещаеш и да го изпълниш.

Затова горските духове, мислейки, че така ще задължат човека да се върне, взели една голяма буца, която растяла на челото му, и я задържали като залог. След това всички напуснали мястото и си отишли вкъщи.

Човекът си отишъл ликуващ у дома след весело прекараната нощ, като на всичкото отгоре се бил отървал от буцата си. Той разказал случката на всичките си приятели, които го поздравили сърдечно за излекуването на буцата му. Но имало един съсед, който от дълго време също страдал от буца, и когато чул за късмета на приятеля си, бил обладан от завист и отишъл да дири кухото дърво, а когато го намерил, се скрил в него.

Както очаквал, към полунощ горските духове дошли и започнали както преди да пируват и пият с песни и танци. Щом видял това, той излязъл от кухото дърво и започнал да танцува и пее, както бил направил съседът му. Горските духове, които го помислили за техния предишен весел другар, се зарадвали, че го виждат, и казали:

— Ти си добър човек, задето не забрави обещанието си, и ние ще ти върнем залога.

Тогава един от горските духове извадил заложената буца от джоба си и я залепил на челото на човека върху другата, която той вече имал. Така завистливият съсед си тръгнал плачешком за вкъщи, с две буци вместо една.

Това е добър урок за хората, които не могат да гледат късмета на другите, без да го пожелаят за себе си.

Илюстрация: Какузо Фуджияма