The Lost Wife of Ballaleece

Изгубената съпруга от Балалийс ^[0]

One time the Farmer of Ballaleece married a beautiful young wife and they were thinking the world of one another. But before long she disappeared. Some persons said that she was dead and others that she was taken by the Little People. Ballaleece mourned for her with a heavy heart and looked for her from Point of Ayr to the Calf; but in the end, not finding her, he married another wife. This one was not beautiful, but there was some money at her.

Soon after the marriage his first wife appeared to Ballaleece one night, and said to him:

‘My man, my man, I was taken away by the Little People, and I live with them near to you. I can be set free if you will but do what I tell you.’

‘Tell me quick,’ said Ballaleece.

‘We’ll be riding through Ballaleece barn at midnight on Friday,’ said she. ‘We’ll be going in on one door and out on another. I’ll be riding behind one of the men on horseback. You’ll sweep the barn clean, and mind there is not one straw left on the floor. Catch hold of my bridle rein, hold it fast, and I shall be free.’

When the night came Ballaleece took a besom and swept the barn floor so clean that not one speck was left on it. Then he waited in the dark.

At midnight the barn doors opened wide, sweet music was heard, and in through the open door came a fine company of Little People, in green jackets and red caps, riding fine horses. On the last horse, sitting behind a Little Fellow, Ballaleece saw his first wife as pretty as a picture, and as young as when she left him. He seized hold of her bridle rein, but he was shaken from side to side like a leaf on a tree, and he was not able to hold her. As she went out through the door she stretched out her right hand and pointed to a bushel in the corner of the barn, and called out in a sad voice:

‘There’s been a straw put under the bushel—for that reason you couldn’t hold me, and you’ve done with me for ever!’

The second wife had heard what had passed and had hidden the straw, and turned the bushel upside down so that it would not be seen.

The young wife was never heard of any more.

Веднъж фермерът от Балалийс се оженил за красива млада жена и двамата били всичко на света един за друг. Но скоро след това тя изчезнала. Някои хора казвали, че е умряла, други, че е отвлечена от елфите. Балалийс горчиво я оплаквал и я търсил от нос Еър до Калф, но накрая, като не я намерил, се оженил за друга жена. Тази жена не била красива, но имала малко парици.

Скоро след сватбата първата жена се явила една нощ на Балалийс и му казала:

— Мъжо мой, мъжо мой, аз бях отвлечена от елфите и живея при тях близо до теб. Мога да бъда освободена, ако направиш това, което ще ти кажа.

— Казвай бързо — викнал Балалийс.

— Ние ще яздим през плевнята на имението в петък в полунощ — казала тя. — Ще влезем през едната врата и ще излезем през другата. Аз ще яздя на коня зад един от мъжете. Ти трябва да пометеш хубаво плевнята и внимавай нито една сламка да не остане на пода. Хвани юздата на коня, задръж я здраво и аз ще бъда свободна.

Когато настъпила нощта, Балалийс взел една метла и помел плевнята така старателно, че нито едно петънце не останало по пода. После зачакал в тъмното.

В полунощ вратите на плевнята се отворили широко, чула се нежна музика и през отворената врата влязло красиво шествие от елфи със зелени жилетки и червени шапки, яздещи хубави коне. На последния кон Балалийс видял първата си съпруга, седнала зад един от елфите, хубава като картина и все така млада, както когато го напуснала. Той сграбчил юздата й, но се разлюлял като лист на дърво и не могъл да я удържи.

Като излизали през вратата, тя протегнала дясната си ръка, посочила към едно кринче в ъгъла на плевнята и извикала с тъжен глас:

— Някой е оставил сламка под кринчето, затова не можа да ме задържиш и никога повече няма да ме видиш!

Втората съпруга била чула всичко и скрила сламката, като я похлупила с кринчето, за да не се вижда.

Повече никога не чули за младата съпруга.