How the Turtle Saved His Own Life

Как костенурката се спасила ^[0]

A king once had a lake made in the courtyard for the young princes to play in. They swam about in it, and sailed their boats and rafts on it. One day the king told them he had asked the men to put some fishes into the lake.

Off the boys ran to see the fishes. Now, along with the fishes, there was a Turtle. The boys were delighted with the fishes, but they had never seen a Turtle, and they were afraid of it, thinking it was a demon. They ran back to their father, crying, “There is a demon on the bank of the lake.”

The king ordered his men to catch the demon, and to bring it to the palace. When the Turtle was brought in, the boys cried and ran away.

The king was very fond of his sons, so he ordered the men who had brought the Turtle to kill it.

“How shall we kill it?” they asked.

“Pound it to powder,” said some one. “Bake it in hot coals,” said another.

So one plan after another was spoken of. Then an old man who had always been afraid of the water said: “Throw the thing into the lake where it flows out over the rocks into the river. Then it will surely be killed.”

When the Turtle heard what the old man said, he thrust out his head and asked: “Friend, what have I done that you should do such a dreadful thing as that to me? The other plans were bad enough, but to throw me into the lake! Don’t speak of such a cruel thing!”

When the king heard what the Turtle said, he told his men to take the Turtle at once and throw it into the lake.

The Turtle laughed to himself as he slid away down the river to his old home. “Good!” he said, “those people do not know how safe I am in the water!”

Веднъж един цар накарал да направят езеро в царския двор, за да играят в него младите принцове. Те плували из езерото и плавали по него с лодките и саловете си.

Един ден царят им казал, че е наредил да пуснат риби в езерото. Момчетата изтичали да видят рибите. Обаче между рибите имало и една костенурка. Момчетата се възхитили на рибите, но никога не били виждали костенурка и се изплашили от нея, мислейки я за дявол. Те се върнали тичешком при баща си и извикали:

— На брега на езерото има дявол!

Царят заповядал на хората си да хванат дявола и да го донесат в двореца. Когато внесли костенурката, момчетата избягали с викове.

Царят много обичал синовете си и заповядал на хората, които били донесли костенурката, да я убият.

— Как да я убием? — попитали те.

— Стрийте я на прах — казал някой.

— Изгорете я в жарава — предложил друг.

Така предлагали планове един след друг.

После един старец, който винаги се бил страхувал от водата, рекъл:

— Хвърлете това нещо в езерото, там, където изтича отвъд камъните в реката. Тогава със сигурност ще бъде убито.

Когато костенурката чула какво казал старецът, подала главата си и се замолила:

— Приятелю, какво съм сторила, че искате да ми причините това ужасно зло? Другите намерения бяха достатъчно лоши, но да ме хвърлите в езерото! Не споменавай такова жестоко нещо!

Когато царят чул думите на костенурката, той заповядал на хората си веднага да я отнесат и да я хвърлят в езерото.

Костенурката се усмихнала на себе си и се изплъзнала незабелязано надолу по реката към стария си дом.

— Отлично! — казала тя. — Тези хора не знаят, че най-сигурно се чувствам във водата!

Илюстрация: Елсуърт Янг