The Red-bud Tree

Дървото с алени пъпки ^[0]

Once upon a time four young princes heard a story about a certain wonderful tree, called the Red-Bud Tree. No one of them had ever seen a Red-Bud Tree, and each prince wished to be the first to see one. So the eldest prince asked the driver of the king’s chariot to take him deep into the woods where this tree grew. It was still very early in the spring and the tree had no leaves, nor buds. It was black and bare like a dead tree. The prince could not understand why this was called a Red-Bud Tree, but he asked no questions.

Later in the spring, the next son went with the driver of the king’s chariot to see the Red-Bud Tree. At this time it was covered with red buds.

The tree was all covered with green leaves when the third son went into the woods a little later to see it. He asked no questions about it, but he could see no reason for calling it the Red-Bud Tree.

Some time after this the youngest prince begged to be taken to see the Red-Bud Tree. By this time it was covered with little bean-pods.

When he came back from the woods he ran into the garden where his brothers were playing, crying, “I have seen the Red-Bud Tree.”

“So have I,” said the eldest prince. “It did not look like much of a tree to me,” said he; “it looked like a dead tree. It was black and bare.”

“What makes you say that?” said the second son. “The tree has hundreds of beautiful red buds. This is why it is called the Red-Bud Tree.”

The third prince said: “Red buds, did you say? Why do you say it has red buds? It is covered with green leaves.”

The prince who had seen the tree last laughed at his brothers, saying: “I have just seen that tree, and it is not like a dead tree. It has neither red buds nor green leaves on it. It is covered with little bean-pods.”

The king heard them and waited until they stopped talking. Then he said: “My sons, you have all four seen the same tree, but each of you saw it at a different time of the year.”

Веднъж четирима млади принцове чули историята за някакво чудно дърво, наречено Дървото с алени пъпки. Никой от тях не бил виждал Дървото с алени пъпки и всеки от принцовете искал пръв да го види.

И така, най-големият принц помолил кочияша на царската каляска да го закара навътре в гората, където растяло това дърво. Било още ранна пролет и дървото нямало нито листа, нито пъпки. Било черно и голо, като изсъхнало. Принцът не могъл да разбере защо го наричат Дървото с алени пъпки, но не задал никакви въпроси.

По-късно през пролетта следващият царски син отишъл с царската каляска да види Дървото с алени пъпки. По това време то било покрито с червени пъпки.

Дървото било цялото обвито в зелени листа, когато малко по-късно третият син отишъл в гората да го види. Той не задал въпроси, но не могъл да разбере защо го наричат Дървото с алени пъпки.

След известно време и най-младият принц помолил да го закарат да види Дървото с алени пъпки. По това време то било покрито с малки бобови шушулки.

Като се върнал от гората, той се втурнал в градината, където играели неговите братя, и извикал:

— Аз видях Дървото с алени пъпки.

— И аз го видях — казал най-големият принц. — То не ми приличаше много на дърво — добавил той. — Изглеждаше като изсъхнало дърво. Беше черно и голо.

— Защо говориш така? — възразил вторият син. — Дървото има стотици прекрасни червени пъпки. Затова го наричат Дървото с алени пъпки.

Третият принц рекъл:

— Червени пъпки ли каза? Защо казваш, че дървото има червени пъпки? То е покрито със зелени листа.

Принцът, който видял дървото последен, се присмял на братята си и казал:

— Аз току-що видях това дърво и то не прилича на изсъхнало. По него няма нито червени пъпки, нито зелени листа. То е покрито с малки бобови шушулки.

Чул ги царят и ги изчакал да млъкнат. После рекъл:

— Синове мои, вие и четиримата сте видели едно и също дърво, ала всеки от вас го е видял по различно време на годината.

Илюстрация: Елсуърт Янг