Читателски коментари (за „Донор “ от Кен Маклуър)

Прочетох я. През време на четенето полагах невероятни усилия, за да не започна да си блъскам ритмично главата в стената и да не вия от мъка като карпатски вълк с топки, замръзнали в ледена дупка при -30° C! Става въпрос, моля ви се, за

ВНИМАНИЕ! СЛЕДВА СПОЙЛЕР!

опит за криминално пресаждане на сърце от 8-годишно дете на новородено бебе! Авторът вероятно през живота си не е усещал миризма на кaрболова киселина (т.е. не е стъпвал в операционна), а знанията му по анатомия се свеждат до 15-минутна справка в google и няколко любителски клипа в тубата, за да сътвори подобна нелепост. Не са ни спестени и останалите небивалици в стил Дан Браун и Джеймс Ролинс — например нашият човек се събужда упоен в свинеферма, където похитителите услужливо са забравили да му стегнат ръцете и краката с по една свинска опашка. След две минути пристига въоръжен охранител, за да му постави следваща инжекция. Естествено, негово безсмъртно величество успява да зашемети охранителя, както и още една сюрия от останалите му колеги, да излезе безпрепятствено от свинефермата през парадния вход, щото всичк оостанало е с телена ограда под напрежение, без никой да го забележи и да подкара колата, оставена наблизо предната вечер. Щото, разбира се, лошите са безумно тъпи и на никой от тях не му е минало през ум да му прерови джобовете, докато е упоен…

В заключение — четете на свой риск. Издателството и сайта не носят отговорност за суицидални опити на читатели, отчаяни от количеството абсурдни простотии и нелепости, които се опитват да ни пробутват за „трилър“.

Аз лично приключвам с въпросния автор.