The Magic Kettle ^[0]

Чудният чайник

Right in the middle of Japan, high up among the mountains, an old man lived in his little house. He was very proud of it, and never tired of admiring the whiteness of his straw mats, and the pretty papered walls, which in warm weather always slid back, so that the smell of the trees and flowers might come in.

One day he was standing looking at the mountain opposite, when he heard a kind of rumbling noise in the room behind him. He turned round, and in the corner he beheld a rusty old iron kettle, which could not have seen the light of day for many years. How the kettle got there the old man did not know, but he took it up and looked it over carefully, and when he found that it was quite whole he cleaned the dust off it and carried it into his kitchen.

‘That was a piece of luck,’ he said, smiling to himself; ‘a good kettle costs money, and it is as well to have a second one at hand in case of need; mine is getting worn out, and the water is already beginning to come through its bottom.’

Then he took the other kettle off the fire, filled the new one with water, and put it in its place.

No sooner was the water in the kettle getting warm than a strange thing happened, and the man, who was standing by, thought he must be dreaming. First the handle of the kettle gradually changed its shape and became a head, and the spout grew into a tail, while out of the body sprang four paws, and in a few minutes the man found himself watching, not a kettle, but a tanuki! The creature jumped off the fire, and bounded about the room like a kitten, running up the walls and over the ceiling, till the old man was in an agony lest his pretty room should be spoilt. He cried to a neighbour for help, and between them they managed to catch the tanuki, and shut him up safely in a wooden chest. Then, quite exhausted, they sat down on the mats, and consulted together what they should do with this troublesome beast. At length they decided to sell him, and bade a child who was passing send them a certain tradesman called Jimmu.

When Jimmu arrived, the old man told him that he had something which he wished to get rid of, and lifted the lid of the wooden chest, where he had shut up the tanuki. But, to his surprise, no tanuki was there, nothing but the kettle he had found in the corner. It was certainly very odd, but the man remembered what had taken place on the fire, and did not want to keep the kettle any more, so after a little bargaining about the price, Jimmu went away carrying the kettle with him.

Now Jimmu had not gone very far before he felt that the kettle was getting heavier and heavier, and by the time he reached home he was so tired that he was thankful to put it down in the corner of his room, and then forgot all about it. In the middle of the night, however, he was awakened by a loud noise in the corner where the kettle stood, and raised himself up in bed to see what it was. But nothing was there except the kettle, which seemed quiet enough. He thought that he must have been dreaming, and fell asleep again, only to be roused a second time by the same disturbance. He jumped up and went to the corner, and by the light of the lamp that he always kept burning he saw that the kettle had become a tanuki, which was running round after his tail. After he grew weary of that, he ran on the balcony, where he turned several somersaults, from pure gladness of heart. The tradesman was much troubled as to what to do with the animal, and it was only towards morning that he managed to get any sleep; but when he opened his eyes again there was no tanuki, only the old kettle he had left there the night before.

As soon as he had tidied his house, Jimmu set off to tell his story to a friend next door. The man listened quietly, and did not appear so surprised as Jimmu expected, for he recollected having heard, in his youth, something about a wonder-working kettle. ‘Go and travel with it, and show it off,’ said he, ‘and you will become a rich man; but be careful first to ask the tanuki’s leave, and also to perform some magic ceremonies to prevent him from running away at the sight of the people.’

Jimmu thanked his friend for his counsel, which he followed exactly. The tanuki’s consent was obtained, a booth was built, and a notice was hung up outside it inviting the people to come and witness the most wonderful transformation that ever was seen.

They came in crowds, and the kettle was passed from hand to hand, and they were allowed to examine it all over, and even to look inside. Then Jimmu took it back, and setting it on the platform, commanded it to become a tanuki. In an instant the handle began to change into a head, and the spout into a tail, while the four paws appeared at the sides. ‘Dance,’ said Jimmu, and the tanuki did his steps, and moved first on one side and then on the other, till the people could not stand still any longer, and began to dance too. Gracefully he led the fan dance, and glided without a pause into the shadow dance and the umbrella dance, and it seemed as if he might go on dancing for ever. And so very likely he would, if Jimmu had not declared he had danced enough, and that the booth must now be closed.

Day after day the booth was so full it was hardly possible to enter it, and what the neighbour foretold had come to pass, and Jimmu was a rich man. Yet he did not feel happy. He was an honest man, and he thought that he owed some of his wealth to the man from whom he had bought the kettle. So, one morning, he put a hundred gold pieces into it, and hanging the kettle once more on his arm, he returned to the seller of it. ‘I have no right to keep it any longer,’ he added when he had ended his tale, ‘so I have brought it back to you, and inside you will find a hundred gold pieces as the price of its hire.’

The man thanked Jimmu, and said that few people would have been as honest as he. And the kettle brought them both luck, and everything went well with them till they died, which they did when they were very old, respected by everyone.

Точно в средата на Япония високо в планината живеел един старец в малката си къща. Той много се гордеел с нея и никога не му омръзвало да се любува на белотата на сламените си рогозки и на красиво облепените с хартия стени, които при топло време винаги отварял, за да може да влиза ароматът на цветята и дърветата.

Един ден, както си стоял и съзерцавал планината отсреща, той чул нещо като трополене в стаята зад себе си. Обърнал се и съгледал в ъгъла ръждив стар чугунен чайник, който не бил виждал бял свят от години. Как е попаднал чайникът там старецът не знаел, но го взел и го огледал внимателно и като видял, че е доста запазен, почистил го от прахта и го занесъл в кухнята.

— Ама че късмет — казал си той засмян. — Добрият чайник струва пари, а не е зле да имам втори под ръка в случай на нужда, че моят се износи и вече започна да пропуска вода през дъното.

После махнал другия чайник от огъня, напълнил новия с вода и го сложил на негово място.

Но щом се постоплила водата в чайника, случило се нещо странно и човекът, който стоял до него, си помислил, че сънува. Първо дръжката на чайника постепенно променила формата си и се превърнала в глава, а чучурът станал на опашка, в същото време от съда изскочили четири лапи и след няколко минути човекът осъзнал, че вижда не чайник, а тануки^[1]! Съществото скочило от огъня и се понесло наоколо из стаята като коте, пробягвайки нагоре по стените и по тавана, докато през това време старецът треперел да не съсипе хубавата му стая. Той викнал съседа си на помощ и двамата заедно успели да хванат тануки и да го затворят на сигурно място в един дървен сандък. После съвсем изтощени седнали на рогозките и обсъдили какво да правят с палавото зверче. Накрая решили да го продадат и казали на едно дете, което минавало, да изпрати при тях търговеца, наречен Джиму.

Когато Джиму пристигнал, старецът му казал, че притежава нещо, от което иска да се отърве, и повдигнал капака на дървения сандък, където бил затворил тануки. Но за негово учудване там нямало никакъв тануки, а само чайникът, който бил намерил в ъгъла. Това без съмнение било много странно, но човекът помнел какво се било случило с чайника на огъня и вече не искал да го задържи, и след като се попазарили малко за цената, Джиму си заминал и отнесъл чайника със себе си.

Обаче Джиму не се бил отдалечил много и усетил как чайникът натежава все повече и повече и докато стигне до дома си бил така изморен, че с облекчение го оставил в един ъгъл на стаята си, а после съвсем забравил за него. Но посред нощ се събудил от силен шум в ъгъла, където бил чайникът, и се надигнал в леглото да види какво е. Ала там нямало нищо, освен чайника, който имал съвсем кротък вид. Той си помислил, че трябва да е сънувал, и пак заспал, но за втори път бил събуден от същия шум. Скочил и тръгнал към ъгъла и на светлината на лампата, която винаги държал запалена, видял, че чайникът се е превърнал в тануки, който тичал в кръг подир опашката си. Като му омръзнало това, той изтичал на балкона, където се преметнал няколко пъти презглава, просто за удоволствие. Търговецът се видял в чудо какво да прави с животното и едва на разсъмване успял малко да поспи, но когато отново отворил очи, там нямало никакъв тануки, а само старият чайник, който бил оставил предната вечер.

Веднага след като разтребил къщата си, Джиму тръгнал да разкаже историята си на един приятел, който живеел в съседство. Човекът го изслушал мълчаливо и не изглеждал толкова учуден, колкото очаквал Джиму, защото си спомнил, че е чувал на младини за такъв чудотворен чайник.

— Тръгни да пътуваш с него и да го показваш пред хората — казал той — и ще станеш богат, но гледай първо да поискаш позволение от тануки, а също така да изпълниш някакви магически ритуали, за да не може той да избяга, като види хората.

Джиму благодарил на приятеля си за съвета и го следвал точно. Получил съгласието на тануки, издигнал шатра и закачил отвън обявление, приканващо хората да дойдат и да присъстват на най-удивителното преобразяване, което някога са виждали.

Те заприиждали на тълпи и чайникът преминал от ръка на ръка, и можели да го разгледат отвсякъде, дори да надникнат вътре. После Джиму отново го взел, сложил го на подиума и му заповядал да се превърне в тануки. Мигом дръжката започнала да се превръща в глава, чучурът в опашка, а отстрани се появили четирите лапи.

— Танцувай — казал Джиму и тануки изпълнил своите стъпки, като се движел първо на една страна, после на друга, докато хората не можели да стоят повече на едно място и започнали също да танцуват. Той ги повел елегантно в танца на ветрилото и без да спре преминал плавно към танца на сянката и танца на чадърчето и изглеждало, като че би могъл вечно да продължи да танцува. И навярно така и щял да направи, ако Джиму не обявил, че тануки е танцувал достатъчно и е вече време шатрата да се затваря.

Ден след ден шатрата толкова се препълвала, че било почти невъзможно да се влезе, и това, което предрекъл съседът, се сбъднало — Джиму станал богат човек. Въпреки това, той не се чувствал щастлив. Бил почтен човек и смятал, че част от богатството му се полага на човека, от когото купил чайника. И една сутрин той сложил сто жълтици в чайника, провесил го пак през ръка и се върнал при продавача.

— Аз нямам право да го задържам повече — добавил той, след като завършил разказа си, — затова ти го връщам обратно и вътре ще намериш сто жълтици, цената за наемането му.

Човекът благодарил на Джиму и казал, че малко хора биха били честни като него. Така чайникът донесъл късмет и на двамата и те живели в благополучие до смъртта си, когато вече били на преклонна възраст и уважавани от всички.