I Know What I Have Learned ^[0]

Знам какво научих

There was once a man who had three daughters, and they were all married to trolls, who lived underground. One day the man thought that he would pay them a visit, and his wife gave him some dry bread to eat by the way. After he had walked some distance he grew both tired and hungry, so he sat down on the east side of a mound and began to eat his dry bread. The mound then opened, and his youngest daughter came out of it, and said, ‘Why, father! why are you not coming in to see me?’

‘Oh,’ said he, ‘if I had known that you lived here, and had seen any entrance, I would have come in.’

Then he entered the mound along with her.

The troll came home soon after this, and his wife told him that her father was come, and asked him to go and buy some beef to make broth with.

‘We can get it easier than that!’ said the troll.

He fixed an iron spike into one of the beams of the roof, and ran his head against this till he had knocked several large pieces off his head. He was just as well as ever after doing this, and they got their broth without further trouble.

The troll then gave the old man a sackful of money, and laden with this he betook himself homewards. When he came near his home he remembered that he had a cow about to calve, so he laid down the money on the ground, ran home as fast as he could, and asked his wife whether the cow had calved yet.

‘What kind of a hurry is this to come home in?’ said she. ‘No, the cow has not calved yet.’

‘Then you must come out and help me in with a sackful of money,’ said the man.

‘A sackful of money?’ cried his wife.

‘Yes, a sackful of money,’ said he. ‘Is that so very wonderful?’

His wife did not believe very much what he told her, but she humoured him, and went out with him.

When they came to the spot where he had left it there was no money there; a thief had come along and stolen it. His wife then grew angry and scolded him heartily.

‘Well, well!’ said he, ‘hang the money! I know what I have learned.’

‘What have you learned?’ said she.

‘Ah! I know that,’ said the man.

After some time had passed the man had a mind to visit his second eldest daughter. His wife again gave him some dry bread to eat, and when he grew tired and hungry he sat down on the east side of a mound and began to eat it. As he sat there his daughter came up out of the mound, and invited him to come inside, which he did very willingly.

Soon after this the troll came home. It was dark by that time, and his wife bade him go and buy some candles.

‘Oh, we shall soon get a light,’ said the troll. With that he dipped his fingers into the fire, and they then gave light without being burned in the least.

The old man got two sacks of money here, and plodded away homewards with these. When he was very nearly home he again thought of the cow that was with calf, so he laid down the money, ran home, and asked his wife whether the cow had calved yet.

‘Whatever is the matter with you?’ said she. ‘You come hurrying as if the whole house was about to fall. You may set your mind at rest: the cow has not calved yet.’

The man now asked her to come and help him home with the two sacks of money. She did not believe him very much, but he continued to assure her that it was quite true, till at last she gave in and went with him. When they came to the spot there had again been a thief there and taken the money. It was no wonder that the woman was angry about this, but the man only said, ‘Ah, if you only knew what I have learned.’

A third time the man set out — to visit his eldest daughter. When he came to a mound he sat down on the east side of it and ate the dry bread which his wife had given him to take with him. The daughter then came out of the mound and invited her father to come inside.

In a little the troll came home, and his wife asked him to go and buy some fish.

‘We can get them much more easily than that,’ said the troll. ‘Give me your dough trough and your ladle.’

They seated themselves in the trough, and rowed out on the lake which was beside the mound. When they had got out a little way the troll said to his wife, ‘Are my eyes green?’

‘No, not yet,’ said she.

He rowed on a little further and asked again, ‘Are my eyes not green yet?’

‘Yes,’ said his wife, ‘they are green now.’

Then the troll sprang into the water and ladled up so many fish that in a short time the trough could hold no more. They then rowed home again, and had a good meal off the fish.

The old man now got three sacks full of money, and set off home with them. When he was almost home the cow again came into his head, and he laid down the money. This time, however, he took his wooden shoes and laid them above the money, thinking that no one would take it after that. Then he ran home and asked his wife whether the cow had calved. It had not, and she scolded him again for behaving in this way, but in the end he persuaded her to go with him to help him with the three sacks of money.

When they came to the spot they found only the wooden shoes, for a thief had come along in the meantime and taken all the money. The woman was very angry, and broke out upon her husband; but he took it all very quietly, and only said, ‘Hang the money! I know what I have learned.’

‘What have you learned I should like to know?’ said his wife.

‘You will see that yet,’ said the man.

One day his wife took a fancy for broth, and said to him, ‘Oh, go to the village, and buy a piece of beef to make broth.’

‘There’s no need of that,’ said he; ‘we can get it an easier way.’ With that he drove a spike into a beam, and ran his head against it, and in consequence had to lie in bed for a long time afterwards.

After he had recovered from this his wife asked him one day to go and buy candles, as they had none.

‘No,’ he said, ‘there’s no need for that;’ and he stuck his hand into the fire. This also made him take to bed for a good while.

When he had got better again his wife one day wanted fish, and asked him to go and buy some. The man, however, wished again to show what he had learned, so he asked her to come along with him and bring her dough trough and a ladle. They both seated themselves in this, and rowed upon the lake. When they had got out a little way the man said, ‘Are my eyes green?’

‘No,’ said his wife; ‘why should they be?’

They rowed a little further out, and he asked again, ‘Are my eyes not green yet?’

‘What nonsense is this?’ said she; ‘why should they be green?’

‘Oh, my dear,’ said he, ‘can’t you just say that they are green?’

‘Very well,’ said she, ‘they are green.’

As soon as he heard this he sprang out into the water with the ladle for the fishes, but he just got leave to stay there with them!

Имало някога един човек с три дъщери и те всичките били омъжени за тролове, които живеели под земята. Един ден човекът намислил да ги посети и жена му му дала малко сух хляб да яде по пътя. След като повървял известно време, той се уморил и огладнял, седнал на източния склон на една могила и започнал да яде сухия си хляб. Тогава могилата се отворила и от нея излязла най-малката му дъщеря и казала:

— Ах, татко! Защо не влезеш да се видим?

— О — казал той, — ако знаех, че живееш тук и бях видял някакъв вход, щях да вляза.

После влязъл в могилата заедно с нея.

Скоро след това тролът се прибрал у дома. Жена му му казала, че е дошъл баща й и го помолила да отиде да купи малко говеждо, за да направи супа.

— Можем да го получим по по-лесен начин! — казал тролът.

Той забил един железен шип в една от гредите на покрива и заблъскал главата си в него, докато не паднали няколко големи парчета от главата му. След като направил това, на него нищо му нямало и те приготвили супата си без повече грижи.

После тролът дал на стария човек един чувал с пари и така натоварен той се отправил към къщи. Когато наближил дома си, той си спомнил, че има крава, която всеки момент ще се отели, оставил парите на земята и с всички сили се завтекъл към къщи да пита жена си дали кравата вече се е отелила.

— Какво те е прихванало, та се втурваш така? — казала тя. — Не, кравата още не се е отелила.

— Тогава трябва да излезеш и да ми помогнеш да внесем един чувал с пари, — казал мъжът.

— Чувал с пари? — извикала жена му.

— Да, чувал с пари — казал той. — Какво толкова чудно има в това?

Жена му не повярвала много на това, което й казал, но за да му угоди, излязла с него. Когато стигнали до мястото, където ги бил оставил, там нямало никакви пари — един крадец минал и ги задигнал. Тогава жена му се разсърдила и здравата го нахокала.

— Както и да е! — казал той. — По дяволите парите! Научих, каквото научих.

— Какво си научил? — попитала тя.

— Ах! Аз си знам какво — казал мъжът.

След известно време човекът си наумил да посети средната си дъщеря. Жена му отново му дала малко сух хляб за обяд и когато се уморил и огладнял, той седнал на източния склон на една могила и започнал да го яде. Както седял там, дъщеря му излязла от могилата и го поканила да влезе вътре, което той сторил с готовност.

Скоро след това тролът се прибрал вкъщи. Дотогава вече се било стъмнило и жена му го накарала да отиде да купи свещи.

— О, ей сега ще получим светлина — рекъл тролът. Като казал това, той пъхнал пръстите си в огъня и след това те изпускали светлина, без ни най-малко да са обгорели.

Този път старецът получил два чувала с пари и се затътрил с тях към къщи. Когато бил съвсем близо до дома си, отново се сетил за кравата, която щяла да се отелва, оставил парите, изтичал вкъщи и попитал жена си дали кравата вече се е отелила.

— Какво става с теб? — казала тя — Бързаш, сякаш къщата всеки миг ще се събори. Можеш да се успокоиш: кравата още не се е отелила.

Мъжът я помолил да дойде и да му помогне да донесе вкъщи двата чувала с пари. Тя не му повярвала много, но той продължавал да я убеждава, че това е самата истина, докато най-накрая тя се предала и отишла с него. Когато дошли на мястото, там пак бил минал крадец и взел парите. Нищо чудно, че жената се ядосала заради това, но мъжът само казал:

— Ах, да знаеш само какво научих.

Трети път мъжът тръгнал — да посети най-голямата си дъщеря. Когато стигнал до една могила, седнал на източния й склон и изял сухия хляб, който жена му му дала да си носи. Дъщерята излязла от могилата и поканила баща си да влезе вътре.

След малко тролът се прибрал у дома и жена му го помолила да отиде да купи риба.

— Можем да си наловим по много по-лесен начин — казал тролът. — Дай ми коритото си за тесто и черпака.

Те седнали в коритото и загребали по езерото, което било до могилата. След като навлезли малко навътре, тролът попитал жена си:

— Зелени ли са ми очите?

— Не, още не — казала тя.

Той продължил да гребе още малко и отново попитал:

— Не са ли вече зелени очите ми?

— Да — казала жена му, — сега са зелени.

Тогава тролът скочил във водата и нагребал с черпака толкова много риба, че след малко коритото не можело да побере повече. После те загребали назад към къщи и се нагостили хубаво с рибата.

Старецът получил сега три чувала, пълни с пари, и си тръгнал с тях към къщи. Когато почти си бил у дома, отново се сетил за кравата и оставил парите на земята. Този път обаче свалил дървените си обувки и ги поставил върху парите, мислейки, че така никой няма да ги вземе. После изтичал вкъщи и попитал жена си дали кравата се е отелила. Тя не се била отелила и жена му отново го смъмрила, че се държи по такъв начин, но накрая той я убедил да отиде с него да му помогне за трите чувала с пари.

Когато стигнали до мястото, намерили само дървените обувки, защото междувременно дошъл крадец и взел всичките пари. Жената много се ядосала и избухнала срещу мъжа си, но той посрещнал всичко много спокойно и само казал:

— Остави парите! Знам какво научих.

— Какво си научил, бих искала да знам? — казала жена му.

— Някой ден ще видиш — казал мъжът.

Един ден на жена му й се прияло супа и му рекла:

— О, отиди в селото и купи парче говеждо, за да направя супа.

— Няма нужда — казал той. — Можем да го получим по по-лесен начин.

Като казал това, той забил един шип в една греда и фраснал главата си в него и в резултат после трябвало да прекара дълго време на легло.

След като се възстановил от това, жена му го помолила един ден да отиде да купи свещи, тъй като се били свършили.

— Не — казал той, — няма нужда — и пъхнал ръката си в огъня. Това също станало причина да прекара доста време на легло.

Когато отново се пооправил, жена му един ден поискала риба и го помолила да отиде да купи малко. Мъжът обаче отново пожелал да покаже какво бил научил и я поканил да дойде с него и да донесе коритото си за месене на хляб и един черпак. Двамата седнали в него и загребали по езерото. След като се отдалечили малко от брега, мъжът казал:

— Зелени ли са ми очите?

— Не — казала жена му. — Защо би трябвало да са зелени?

Те загребали още по-навътре и той попитал отново:

— Не са ли вече зелени очите ми?

— Що за глупост е това? — попитала тя — Защо би трябвало да са зелени?

— О, скъпа — казал той, — не можеш ли просто да кажеш, че са зелени?

— Добре де — казала тя, — зелени са.

Веднага щом чул това, той скочил във водата с черпака за рибите, но там си и останал при тях!

Илюстрация: Х. Дж. Форд