Crab

Рачо ^[0]

There was once a king who had lost a valuable ring. He looked for it everywhere, but could not find it. So he issued a proclamation that if any astrologer could tell him where it was he would be richly rewarded. A poor peasant by the name of Crab heard of the proclamation. He could neither read nor write, but took it into his head that he wanted to be the astrologer to find the king’s ring. So he went and presented himself to the king, to whom he said: “Your majesty must know that I am an astrologer, although you see me so poorly dressed. I know that you have lost a ring and I will try by study to find out where it is.” “Very well,” said the king, “and when you have found it, what reward must I give you?” “That is at your discretion, your majesty.” “Go, then, study, and we shall see what kind of an astrologer you turn out to be.”

He was conducted to a room, in which he was to be shut up to study. It contained only a bed and a table on which were a large book and writing materials. Crab seated himself at the table and did nothing but turn over the leaves of the book and scribble the paper so that the servants who brought him his food thought him a great man. They were the ones who had stolen the ring, and from the severe glances that the peasant cast at them whenever they entered, they began to fear that they would be found out. They made him endless bows and never opened their mouths without calling him “Mr. Astrologer.” Crab, who, although illiterate, was, as a peasant, cunning, all at once imagined that the servants must know about the ring, and this is the way his suspicions were confirmed. He had been shut up in his room turning over his big book and scribbling his paper for a month, when his wife came to visit him. He said to her: “Hide yourself under the bed, and when a servant enters, say: ‘That is one;’ when another comes, say: ‘That is two;’ and so on.” The woman hid herself. The servants came with the dinner, and hardly had the first one entered when a voice from under the bed said: “That is one.” The second one entered; the voice said: “That is two;” and so on. The servants were frightened at hearing that voice, for they did not know where it came from, and held a consultation. One of them said: “We are discovered; if the astrologer denounces us to the king as thieves, we are lost.” “Do you know what we must do?” said another. “Let us hear.” “We must go to the astrologer and tell him frankly that we stole the ring, and ask him not to betray us, and present him with a purse of money. Are you willing?” “Perfectly.”

So they went in harmony to the astrologer, and making him a lower bow than usual, one of them began: “Mr. Astrologer, you have discovered that we stole the ring. We are poor people and if you reveal it to the king, we are undone. So we beg you not to betray us, and accept this purse of money.” Crab took the purse and then added: “I will not betray you, but you must do what I tell you, if you wish to save your lives. Take the ring and make that turkey in the courtyard swallow it, and leave the rest to me.” The servants were satisfied to do so and departed with a low bow. The next day Crab went to the king and said to him: “Your majesty must know that after having toiled over a month I have succeeded in discovering where the ring has gone to.” “Where is it, then?” asked the king. “A turkey has swallowed it.” “A turkey? Very well, let us see.”

They went for the turkey, opened it, and found the ring inside. The king, amazed, presented the astrologer with a large purse of money and invited him to a banquet. Among the other dishes, there was brought on the table a plate of crabs. Crabs must then have been very rare, because only the king and a few others knew their name. Turning to the peasant the king said: “You, who are an astrologer, must be able to tell me the name of these things which are in this dish.” The poor astrologer was very much puzzled, and, as if speaking to himself, but in such a way that the others heard him, he muttered: “Ah! Crab, Crab, what a plight you are in!” All who did not know that his name was Crab rose and proclaimed him the greatest astrologer in the world.

Имало някога един цар, който бил изгубил ценен пръстен. Той го търсил навсякъде, но не могъл да го намери. Тогава обявил, че ако някой астролог му каже къде е пръстенът, ще бъде богато възнаграден.

Един беден селянин на име Рачо чул за обявлението. Той не можел нито да чете, нито да пише, но изведнъж решил, че иска да бъде астролог и да намери царския пръстен. Той отишъл и се представил на царя, като му казал:

— Ваше величество трябва да знае, че аз съм астролог, въпреки че ме вижда толкова зле облечен. Знам, че сте изгубили един пръстен, и ще се опитам чрез размишление да открия къде е.

— Отлично — казал царят, — а когато го намериш, каква награда да ти дам?

— Както Вие прецените, Ваше Величество.

— Върви тогава, размишлявай, да те видим какъв астролог си.

Завели го в една стая, в която трябвало да стои затворен и да размишлява. В нея имало само легло и маса, на която била сложена една голяма книга и пособия за писане. Рачо седнал до масата и нищо не правел, само прелиствал страниците на книгата и драскал по хартията, така че слугите, които му носели храната, го помислили за важен човек. Те били крадците на пръстена и поради строгите погледи, които селянинът им хвърлял всеки път, когато влизали, започнали да се страхуват, че ще бъдат разкрити. Те непрекъснато му се кланяли и никога не пропускали да го нарекат „господин астролог“, когато говорели с него.

Рачо, макар и неграмотен, бил хитър селянин и веднага предположил, че слугите трябва да знаят нещо за пръстена, и ето как подозренията му се потвърдили. Вече бил прекарал месец затворен в стаята си, където прелиствал голямата книга и драскал по хартията, когато жена му дошла да го посети. Той й казал:

— Скрий се под леглото и когато влезе някой слуга, кажи: „Ето един“. Когато дойде друг, кажи: „Ето двама“ и така нататък.

Жената се скрила. Слугите дошли с вечерята и едва-що влязъл първият, един глас изпод леглото произнесъл:

— Ето един.

Вторият влязъл и гласът изрекъл:

— Ето двама — и така нататък. Слугите се изплашили, като чули гласа, защото не знаели откъде идва, и се събрали на съвет. Един от тях казал:

— Ние сме разкрити. Ако астрологът ни обяви за крадци пред царя, загубени сме.

— Знаете ли какво трябва да направим? — казал друг.

— Да чуем.

— Трябва да отидем при астролога и да му кажем откровено, че ние сме откраднали пръстена, да го помолим да не ни издава и да му подарим една кесия с пари. Съгласни ли сте?

— Напълно.

Те единодушно отишли при астролога и след като му се поклонили по-ниско от обикновено, един от тях започнал:

— Господин астролог, вие сте открили, че ние откраднахме пръстена. Ние сме бедни хора и ако разкриете това на царя, с нас е свършено. Затова Ви молим да не ни издавате и да приемете тази кесия с пари.

Рачо приел кесията и след това добавил:

— Няма да ви издам, но трябва да правите каквото ви кажа, ако искате да спасите живота си. Вземете пръстена и накарайте онази пуйка в двора да го глътне, останалото оставете на мен.

Слугите с готовност изпълнили това и си тръгнали с нисък поклон. На другия ден Рачо отишъл при царя и му казал:

— Ваше величество трябва да знае, че след като се трудих повече от месец, успях да открия къде е изчезнал пръстенът.

— Е, и къде е той? — запитал царят.

— Глътнала го е една пуйка.

— Пуйка? Добре, ще проверим.

Хванали пуйката, разпорили я и намерили пръстена вътре. Възхитеният цар възнаградил астролога с голяма кесия с пари и го поканил на пир. Сред другите поднесени ястия на масата имало чиния с раци. Тогава раците се срещали много рядко и само царят и няколко други знаели името им. Като се обърнал към селянина, царят казал:

— Ти като астролог трябва да можеш да ми кажеш името на нещата, които се намират в това ястие.

Бедният астролог бил много озадачен и, говорейки като че ли на себе си, но така че другите да го чуят, промърморил:

— Ох, Рачо, Рачо, какво ти дойде до главата!

Всички присъстващи, които не знаели, че името му е Рачо, се изправили на крака и го провъзгласили за най-големия астролог в света.

Илюстрация: Уолтър Крейн