The King and His Daughters

Принцесата, която обичала баща си като солта ^[0]

There was once a king who had several daughters. To the first he said: ‘How do you love me?’ ‘I love you as sugar,’ said she. To the next he said: ‘And how do you love me?’ ‘I love you as honey,’ said she. To the third he said: ‘And how do you love me?’ ‘I love you as sherbet,’ said she. To the last and youngest he said: ‘And how do you love me?’ ‘I love you as salt,’ said she.

On hearing the answer of his youngest daughter the king frowned, and, as she persisted in repeating it, he drove her out into the forest.

There, when wandering sadly along, she heard the tramping of a horse, and she hid herself in a hollow tree. But the fluttering of her dress betrayed her to the rider, who was a prince, and who instantly fell in love with her and married her.

Some time after, the king, her father, who did not know what had become of her, paid her husband a visit. When he sat down to eat, the princess took care that all the dishes presented to him should be made-up sweets, which he either passed by altogether or merely tasted. He was very hungry, and was longing sorely for something which he could eat, when the princess sent him a dish of common spinach, seasoned with salt, such as farmers eat, and the king signified his pleasure by eating it with relish.

Then the princess threw off her veil, and, revealing herself to her father, said, ‘O my father, I love you as salt; My love may be homely, but it is true, genuine and lasting, and I entreat your forgiveness.’

Then the king perceived how great a mistake he had made, and there followed a full reconciliation.

Живял някога един цар, който имал няколко дъщери. Той попитал първата:

— Колко ме обичаш?

— Обичам те като захарта — казала тя.

Попитал втората:

— А ти колко ме обичаш?

— Обичам те като меда — казала тя.

На третата рекъл:

— Ами ти колко ме обичаш?

— Обичам те като шербета — казала тя.

На последната и най-малката казал:

— А колко ме обичаш ти?

— Аз те обичам като солта — отвърнала тя.

Като чул отговора на най-малката си дъщеря, царят се намръщил и понеже тя продължила да повтаря това, изгонил я в гората.

Там, докато се скитала тъжно наоколо, тя чула конски тропот и се скрила в хралупата на едно дърво. Но развяващата се рокля я издала на ездача, който бил принц, и той веднага се влюбил в нея и я взел за жена.

След известно време баща й, царят, който не знаел какво е станало с нея, посетил съпруга й. Когато седнал на трапезата, принцесата се погрижила всички поднесени му ястия да бъдат сладки, които той или въобще не опитал, или само вкусил. Той бил много гладен и силно копнеел за нещо, което да може да яде. Накрая принцесата му изпратила ястие от обикновен спанак, подправен със сол, какъвто селяните ядат, и царят показал задоволството си, като го изял с охота.

Тогава принцесата отметнала булото си и като открила на баща си коя е, рекла:

— О, татко мой, обичам те като солта. Моята обич може да е простичка, но е вярна, истинска и трайна и те моля за прошка.

Тогава царят осъзнал каква голяма грешка е направил и се помирил с дъщеря си.

Илюстрация: Индийски художник