The Lord God as an Old Man

Господ, преобразен като старец ^[0]

In the beginning, when man began to plough, when he had cut a furrow from one end to the other, he lifted his plough on to his shoulder, and when he had carried it back to the same end that he had begun from, he began again to plough thence. The Lord, in the form of an old man, passed by and said to him, ‘Not thus, my son, but when you make a furrow, turn your plough round at the same place to which you have cut the furrow, and plough back to the end from which you began.’ And thus the ploughman learnt to plough aright, as people plough at this day.

Thence the Lord went away in the form of an old man, and saw a woman who was weaving at a loom, and putting the thread, three threads at a time, into her mouth; she bit the thread off at one end, and began again at the same side. The Lord said to her, ‘Not thus, daughter; but put the thread hither and thither with two hands without biting the thread off.’ And she learnt to weave as people weave at this day.

The next day the Lord again passed alongside of the ploughman in a different guise, and asked him: ‘Who taught you, my son, to plough thus?’ He replied to him: ‘The Lord God, in the form of an old man.’ The Lord blessed him, and said: ‘A day to plough and a year to eat!’ Afterwards he passed by the woman and asked her: ‘Who taught you, daughter, to weave thus?’ She replied: ‘Myself, my very own self, quickly, quite quickly.’ Then the Lord said to her: ‘A year to weave, that you may carry it under the arm!’

They say, moreover, that at that time men had command not only over all animals, but also over inanimate things; but later, they say, it was altered when men became wicked. For instance, when a man had cut logs of wood and piled them in a heap, he struck them with a stick, and they went of themselves whither they were required to go. But a certain woman having cut logs and struck them to make them go, they started; but she, being tired of walking beside them on foot, seated herself at top, and the logs resisted. She struck them on one side, she struck them on the other, but they didn’t move any whither. Then she unfastened her girdle, and put them on her back. On the way God showed himself to her, and said to her: ‘Since you are wicked, instead of your riding on them, let them ride on you.’

When the Lord walked about the earth and blessed it, he went first to a herdsman. He was lying on his back under a tree, a pear-tree; his pitcher, in which he fetched water for himself, stood by empty. The Lord, in the form of an old man, asked him: ‘My son, is there any water in the pitcher?’ He said to him: ‘No.’ The Lord said to him: ‘Go, my son, to fetch me a little water, that the old man may drink.’ The herdsman made a sign to him with his foot: ‘There is where the spring is; if you’re thirsty, go, drink.’ The Lord then gave the word that all the herd should run off as if assailed by the gadfly; then, when they began all to run in one direction, the herdsman took his hat in his hand and started off, and as he ran after them thought: ‘How I have sinned against God!’

Then the Lord went to a shepherd. The shepherd also had a pitcher. The Lord asked him: ‘My son, have you any water?’ He replied to him: ‘There is water, old man, but I cannot go to fetch it myself, or the sheep will disperse.’ Then said the Lord: ‘Go, my son; I will watch them.’ When the shepherd went off for the water, the Lord took the shepherd’s staff, and when he had stuck it into the ground, placed the shepherd’s cloak upon it, and blessed the sheep. They became quiet and tranquil in the shade. During the shepherd’s absence up came a wolf to obtain the appointed tribute which he received every day from the shepherd. The Lord gave him a lamb of little value. The wolf, discontented, did not choose to take it, but darted forward and seized another, which he liked. Then the Lord took the shepherd’s trumpet, and struck him on the loins—on the spine. From this it has remained a property of the wolf that his loins are just as weak as his neck is strong. But he carried off the lamb which he had seized. The Lord took two little stones, threw them after the wolf and blessed them; they became two dogs, ran after the wolf, and took away the lamb which the wolf had seized. The shepherd came up bringing the Lord cold water, and saw the sheep quiet, for they were standing in the shade and the two dogs were frolicking round them. The shepherd then asked the old man: ‘Well, old man, now when the sheep are standing quiet, and are like blocks of wood, how shall I drive them to pasture?’ The Lord said to him: ‘My son, take a copper trumpet, and blow it to them; they will start off in the direction from which the wind blows gently.’ From that time forth down to the present day people drive their sheep to pasture blowing trumpets.

В миналото, когато човекът започнал да оре, след като изоравал бразда от единия до другия край, той вдигал плуга на рамото си и като го отнасял обратно в същия край, откъдето бил започнал, захващал отново да оре от там. Господ, преобразен като старец, минал оттам и му рекъл:

— Не така, синко, а като изкараш една бразда, обърни плуга на мястото, до където си изорал браздата, и ори назад до края, от който си започнал.

Така орачът се научил да оре правилно, както хората орат и до днес.

След това Господ се отдалечил в образа на старец и видял една жена, която тъчала на стан, и като слагала преждата в устата си по три нишки едновременно, прегризвала конеца в единия край и започвала отново от същата страна. Господ й казал:

— Не така, дъще, ами обръщай преждата в едната и в другата посока с две ръце, без да прегризваш нишката.

И тя се научила да тъче, както хората тъкат и до днес.

На другия ден Господ отново минал, преобразен като друг човек, покрай орача и го попитал:

— Кой те научи, синко, да ореш по този начин?

Той му отговорил:

— Господ Бог, преобразен като старец.

Господ го благословил и изрекъл:

— Ден да ореш, година да ядеш!

След това той минал покрай жената, която тъчала, и я попитал:

— Кой те научи, дъще, да тъчеш по този начин?

Тя отвърнала:

— Сама, съвсем самичка, бързо, много бързо!

Тогава Господ й казал:

— За година да тъчеш колкото можеш да носиш под мишница!

Казват, освен това, че по онова време хората имали власт не само над всички животни, но също така и върху предметите, но по-късно, казват, когато хората станали лоши, това се променило. Например, когато някой човек нарежел дърва и ги натрупал на купчина, той ги удрял с пръчка и те тръгвали сами, накъдето им било заповядано да вървят. Ала някакъв човек, след като бил нарязал дърва, ги ударил, за да ги накара да вървят, и те тръгнали. Само че той, като се изморил да върви пешком до тях, седнал отгоре им и дървата отказали да вървят. Той ги удрял ту от едната, ту от другата страна, но те не се помръдвали наникъде. Тогава той развързал пояса си и ги метнал на гърба си. По пътя Господ му се явил и му рекъл:

— Понеже си лош, вместо ти да ги яздиш, нека те да те яздят.

Когато Господ вървял по земята и я благославял, отишъл първо при един пастир. Той лежал по гръб под една круша, а стомната, в която си наливал вода, стояла празна наблизо. Господ, преобразен като старец, го попитал:

— Синко, има ли вода в стомната?

Той му отговорил:

— Не.

Господ му казал:

— Иди, синко, да ми донесеш малко вода, че старецът да може да пийне.

Пастирът му посочил с крак:

— Ей го там изворът, ако си жаден, иди пий.

Тогава Господ наредил цялото стадо да побегне, като че е нападнато от щръклица, и когато те всички хукнали в една посока, пастирът скочил и докато тичал след тях, си помислил:

— Как съгреших пред Бога!

После Господ отишъл при един овчар. Овчарят също имал стомна. Господ го попитал:

— Синко, имаш ли вода?

Той му отговорил:

— Има вода, старче, но не мога да отида да донеса, че овцете ще се разпръснат.

Тогава Господ казал:

— Иди, синко, аз ще ги пазя.

Когато овчарят отишъл за вода, Господ взел овчарската тояга и след като я забил в земята, метнал ямурлука на овчаря върху нея и благословил овцете. Те се усмирили и се кротнали на сянка. Докато го нямало овчаря, дошъл един вълк да си вземе дължимото, което получавал всеки ден от овчаря. Господ му дал едно шугаво агне. Недоволният вълк не го взел, а се спуснал и грабнал друго, което му харесало. Господ взел две камъчета, хвърлил ги след вълка и ги благословил. Те се превърнали на две кучета, подгонили вълка и му отнели агнето, което бил отвлякъл. Дошъл овчарят, носейки студена вода на Господ, и видял овцете неподвижни, а двете кучета лудували около тях. Тогава овчарят попитал стареца:

— Е, старче, сега, както стоят неподвижни овцете като дървени трупчета, как да ги карам на паша?

Господ му казал:

— Синко, вземи един кавал и им засвири, и те ще тръгнат след тебе.

Оттогава и до ден-днешен хората карат овцете си на паша като им свирят на кавал.