Добри Жотев
Надпис върху скала

На Пламен Цонев

Все някога и аз ще се сбогувам с Времето

и ще премина в моето Безвремие.

 

Тогава в здрачно ритуалното безмълвие

по обичая, стар като живота,

със скръбен вид ще се явят оратори

и в хубавия или смръзнал ден

ще прочетат словата си написани —

и аз ще се окажа съвършен.

 

Не ще да мога да издумам думица

за туй, което виждам и насън:

О, мои хора, мои бедни хора,

в доброто лоши, в лошото добри,

не само сме несъвършени ние,

но и не сме Довършени дори!

 

И ей ни, с нашата нелепа Недовършеност

навлязохме във век-самоубиец,

готов да среже пъпната си връв

със следващия век! Преди да е роден!

А разумът захвърлен е отдире му —

и тоя път, и тоя път изкористен.

 

Не ни спаси до днес Христовото разпятие.

Не ще да ни спасят и сто месии.

Защото не разбрахме, че месиите

кълнат заченати дълбоко в нас

като вековни, земни ембриони,

нестигнали до звездния си час.

 

Но зрее времето! И нищо, че не сме Довършени.

Ако прекрачим някак си към бъдното —

написаното в старите писания

до буква ще се сбъдне! И Света,

ожидал друга всечовешка участ,

чрез смъртите ще победи Смъртта!

 

Не съм пророк. Останаха назад пророците.

Но борят се Живот и Смърт! И казвам ви:

ще се сберат и живи, и живели

под небосвод от живо зарево.

И не за оня страшен съд господен,

а за победно земно тържество…

 

Все някога и аз ще се сбогувам с Времето,

За да се върна пак! — Довиждане!