Добри Жотев
Отчет пред Революцията

Не те обсипвах с ласки, Революцио.

И за това не се коря —

богата си с ласкатели.

Не ти се клех в безмерна вярност —

и с клетвеници си богата.

 

Мечтите ми, които са и твои,

ме водеха при дявола.

Ранен от меча ти, надавах викове,

за да те пазя от самата тебе! —

Ти от врага сама се пазиш.

А радостта от твоите победи

за другите оставях.

И да не бъдат слепи в радостта си,

вгорчавах я!

Макар да знам, че няма революция,

размила се от само себе си.

 

И може би затуй

в ежеминутното ми неспокойствие

спокоен съм! —

Това, което не разбираш днес,

ще проумееш утре.

Защото, ако ни е съдено

да има утре,

то по закон е твое.

 

И ето, враснал в смутното ни време,

усещам те най-пълно и най-истински

в тревогата!

А тя, повярвай ми, е нужна,

тъй както нужна си и ти!