Добри Жотев
Научно съобщение

Увод

Как стана тъй, и аз не зная.

Но някак си полека-лека

открих за стотен път Америка —

открих човечето в Човека.

Изложение

Човечето у нас е скрито.

А ако в теб не пребивава,

тогаз си изключение, което

пак правилото потвърждава.

Човечето си е човече.

Ще кажете: „Какво пък — нека!“

Е, да, но тъкмо то е, дето

ни пакости от памтивека.

Да кажем, древен откривател,

с туземно име Горо Гроче,

открил е огъня, на който

да си варим чорба и проче.

 

Дотук съвсем добре! Но ето,

 

човечето със страст голяма,

подучва ни, че може с огъня

да палнем братовата слама.

Да кажем, втори откривател…

Но за какво да продължавам?

Ще бъде глупаво и скучно

известното да известявам.

Заключение

Заклевам всички откриватели

от многознаещото племе

да спрат със своите открития,

че май не ни остава време…

Да спрат… додето не открият,

подобно мен, полека-лека,

но не Америка, а способ

срещу човечето в Човека!

П.П.

Това заръча Айнщайн!

И не като моралите.

И не със слово, а с очите си —

очи на плакало дете…