Добри Жотев
Баладичен прием

По-стара от прастарата история

и млада по безсмъртие,

императрица Суета

обхожда бавно своите салони

и чука се със звани и незвани.

 

Несметните й поданици, с чаши

препълнени със самомнения,

очакват я.

Но тя се бави нещо.

И гостите кръжат нетърпеливо

около своите неотразимости,

засрещат се

и както венценосни божества

един през друг минават.

 

А ти, поете мой,

не ми изглеждаш най-добре!

И все пак, как така попадна тук —

в света на бляскавата нищета?

Или… не си познал съвсем до край

великото човешко очищение:

да бъдеш нищо!

 

Каквото и да е —

императрицата е вече близо! —

Поемай чашата!