Добри Жотев
Насаме

И ето ме, далеч от суетата,

в смокиновия двор,

отново насаме.

 

Сълзи! — И мои сте, и не.

Соленият ви извор е далеко:

в космическия плач на Еремия

пред безответната стена.

И още по-натам:

в очите на епичния Гилгамеш,

оплаквал верния другар Енкиду.

И още, още по-натам…

 

Добре дошли! —

Човек, неплакал никога,

е по-малко човек.

Ведно с горещия ви излив

изтича мъката от всички поражения,

сегашни и очаквани.

И може би дори победите

от вас се раждат.

 

Благодаря ви!