Добри Жотев
Техническа революция

На Захари Попов

Денят е сляп.

Към тайните повежда ни нощта.

 

И пеят полунощните щурци,

обсебили безкрая.

И като в смътен сън наяве виждам,

в самата звездна бездна,

върти се философската спирала.

 

Епоха идва!

Епоха сфинкс.

А нейната взривена революция

седи върху сърцето ми,

ръцете ми отнема

и дава ги на своите роботи.

В безжизнени кутии

пренася вековечния ми мозък

 

Отива си епоха! —

Моята!

А нейният Антей с крака посечени,

потъва в тежка кома.

Душата ми едвам събира себе си.

Не ме оставяйте самичък!

Като пророчество или измамност

и тази нощ оная страшна песен

простенва в мен:

„Сбогом, прощавай, сестрице Яно! —

Очи си нямам, да те погледна,

ръце си нямам да те прегърна,

нозе си нямам, да те изпратя!“

 

Върти се философската спирала.

И птици прелетни оплакват

умиращия бог Адонис.

И пеят полунощните щурци

в едно и реквием, и химн…