Добри Жотев
Наздравица

За розите от Розовата долина

и тяхното ухание.

За всички светли гении,

опитвали да ни налеят разум

и някак неразбрали,

че има черепи препълнени

със нещо си,

та няма де да се налива.

И пак за разума,

главил се за мастит слуга

на слепи интереси,

и в ролята си на такъв,

напънал се да ни доказва,

че са окати.

Наздраве!

 

За всички рилски езера,

наречени очи на планината.

За Лудвиг ван Бетховен,

Прокофиев и Петко Стайнов,

събрали висотата на духа ни.

За разните му бонапартовци

и александровци,

За Черното море и капката роса

ту слънчеви, ту мрачни.

За щедрия на празни думи

и тия, дето с пълно го посрещат.

За скрития клеветник

и този, който зорко пази

пресвятата му скритост.

За мъката, заседнала ей тук.

Приятели и неприятели,

не е възможно да не сте я сещали

и да не знаете,

че тъкмо в нея може би пониква

ожиданият светъл кълн

подобно утринта

в утробата на мрачините,

преди да е разсъмнало.

За мъката!

Наздраве!