Добри Жотев
Неочаквана елегия

На Весела Янева

Едвам вървеше старецът —

със стъпка спъната,

с треперещи ръце, о две прегърбен —

дошъл от някакво небитие

или към него тръгнал.

 

Отнякъде

подире му притича котето,

настигна го, ушенцето копринено

допря гальовно в късичкия крачол

и в пътя си отмина.

Усмихнах се.

А старецът приклекна с мъка,

напипа камък и с омраза дива

улучи котето

и с него заедно

и моята усмивка!

 

Смразѝ ме Страх, Страдание.

Безпомощност.

Изплака котето, към мен погледна.

Страхът и той за миг се поозърна

и двамата побегнаха.

Страданието се укри

в гърдите ми —

сърцето нарани, без глас изохка,

отровния си клин заби на живо

и закълва жестоко.

 

А жалката Безпомощност

замоли бога,

тъй както го е молела отвека.

И не видя, че бог от небесата

се моли на човека.