Добри Жотев
Предание за добрите великани

За да заспя, в ония детски нощи,

разказваше ми баба

едно предание,

прилично на старинно заклинание:

 

„Отвъд големите реки,

отвъд широките морета,

сред кални треволяци,

сред смрад от черно-синя тиня

се шири чудновато

Блатото.

 

От стари, стари времена

лежат на тъмното му дъно

Добрите Великани,

завързани

за криви коренища

с най-яките кълчищени въжета.

 

От стари, стари времена

напъват жили

въжетата да скъсат.

 

Гърдите им се вдигат

и се спускат,

и пукат се мехури над мътилката.

Очите им отворени сънуват

и сънищата се превръщат

на бели лилии.

 

И чакат, чакат някой ден

да се отприщи Блатото,

да подкопае коренищата

и яките въжета да разнищи.

И Те

да се изправят на крака

и да побегне мрака.

… Добрите Великани! —

Светува свят,

светува и ги чака!“

 

Преди да си отиде баба, рекох й:

„Столетнице,

изтече цяла вечност!?…“

А тя подсмихна се:

„И сто да изтекат,

ти крепко стой на стремето! —

защото свършек няма времето!“