Добри Жотев
Слънчев сплит

Прескачам

джунглата на поетическите шифри,

тъй модни в нашия шифрован свят,

и най-безшифрово те питам! —

 

Кои, кога и как нарекли са те Слънчев сплит

теб, моя денонощна клада под гърдите ми?

И има ли за мен убежище, когато

Утехата е приказчица детска

и Вярата е антимисъл?

 

Мой Слънчев сплит!

Натрупани са вече неброими Кордилери

от многолетни ялови надежди!

От тях земята смъртно натежа!

И в нощите дочувам как злочестият Атлант

проклина изнемогнал богове и хора,

обрекли го на адската му участ.

 

Или така внушаваш ми, че всичко е

безсмислица?

 

Ако е вярно туй, тогаз какво е по-безсмислено

От лудата ти клада?

Не виждаш ли? Дори и да ме овъглиш,

не бих могъл самичък да възпра двуногите,

ни взрива им, в колет, с адрес:

„До най-невинните“,

ни президентските

зловещи самочувствия!

 

Прескачам джунглата на поетическите шифри

и най-безшифрово те моля! —

Разкрий ми шифъра, където е написано

как милионите успяват вместо от Живота

да се страхуват от смъртта

и тъй да търсят пътищата към Живота!

Не е ли там и моето убежище?

 

Защото, щом не знаем ни какво сме, ни защо

сме,

Това е може би най-мъдрото, мой

Слънчев сплит!

Най-мъдрото е може би!