Добри Жотев
Ахил, непобедимият

Върнете времето!

 

Единствено така ще може

това, което беше,

да се стопи, като че никога

не е било:

Убитите

да дишат неубивани,

а сринатият град,

красив и никога несриван,

да вдига бойници приоблачни,

достоен като истина.

 

Върнете времето!

 

И с него Диомед, Аяксите,

Патрокъл, Одисей

и бронзовата рат,

настръхнала за бой

със Троя.

И мене с тях върнете!

Ахил жадува за това!

Ахил!

 

Единствено така ще мога

да вдигна ръст

пред разгневените лица

на своите

и да им кажа

неказаното някога:

 

„Велики Агамемноне,

царю на златната Микена!

И ти,

владетелю на Спарта!

Аяксе мой, по сила равен с мене!

Защо обухме посребрени калци

и щитове облактихме?

 

Чутовна слава ли ни блазни?

Но слава ли е меч да вадиш,

когато меч

срещу ти не повдигат?

На шир и длъж

с подобна слава

гордее се светът

за негов вековечен срам

и моя мъка!

 

Устата не —

сърцето ми говори!

Свалете дългометни копия

и мечове разпасвайте!

А корабите бойни —

да греят те

във слънчевите пристани!

И победилото Добро

да легне кротко за отмора

във сгънатите им платна

и там да засънува

най-светлия си сън!

 

Неправи сме! Това е всичко!

… Послушайте Ахила!

Години ще се брани Троя.

Години дълги.

Накрай

ще я превземем с подлост.

Така

по висша справедливост

ще увенчае Мерзостта

победното ви поражение!

 

Патрокле,

най-скъп приятел мой,

ще бъдеш ти убит.

Аяксе, твоята съдба

ще бъде много по-ужасна —

ще бъдеш мъртъв приживе,

загубил своя разум.

Царю Микенски,

когато се завърнеш във Микена,

ще бъдеш умъртвен,

предателски,

във своя дом

от своята жена…

 

Приятели прославени,

пред изпитание стои

чудесната ви слава.

Спасете я!

И моята спасете!

Защото аз, Ахил,

когото още отсега

наричате непобедимия,

ще бъда между всички ви

наказан най-жестоко

с поражения.

 

Като в тревожен сън ги виждам:

Могъщия и храбър син

на Аксий

ще насека със меча си и

хвърля във река Скамандър,

и без това

препълнена със трупове.

Но разпиления му труп,

преди водите да го глътнат,

ще се възправи като жив

и ще ми каже мълчаливо

какво е храброст

и какво — падение!

 

Младежът Лакаон —

дете Приамово —

ще пробода със копие.

Но неговият сетен стон

ще прокънти

в душата ми

и ще кънти така до века,

като победен възглас

на победилата

невинност!

 

И знайни и незнайни

ще пращам в царството подземно

на Зевсовия мрачен брат,

додето там

и аз отида

и проумея всичко…

Неизброими поражения!

 

От бледните води

на Лета,

които заличават паметта,

ще пия жадно

и няма пак

да ги забравя!

 

А най-голямото от тях,

а най-безумното —

победата над Хектор —

ще ми тежи

по-страшно и от Тартара,

където

и въздуха във гърлото

е бреме!

Пред погледа ми нескончаемо

ще се явява той —

защитникът величествен

на Троя,

с очи — два лъча мисъл,

с лице — небесна смесица

от мъжество

и от любов!

 

Войници на Елада,

върнете се!

И благословете Хектор —

недосегаемия бог,

наместо на Олимп,

родил се между хората,

за да докаже, че победата

е винаги

на правия, дори и победен!

 

… Ахил! Непобедимият!

Една измислица, в която

Елада ще повярва.

и Троя също.

И аз самият ще повярвам

и подлуден от нея,

след бойната си колесница

ще влача настървено

трупа на Хектор

за ужас на Приам,

на майка му Хекуба,

на Анромаха и троянци…

 

Проклети ще сте вие —

победоносци победени!

А аз най-много!

макар че в светъл миг

със тежък крак ще стъпя

върху гнева си

и тялото на Хектор

ще върна просълзен

на стария баща —

да бъде то погребано

от своите!

 

Единствена победа моя,

затрупана

от толкоз поражения!

С кои ръце ще я извадя?

Кому ще я показвам?

Ирония на вековете

ще бъде тя!

И много смешен вик

за милост!“

 

Върнете времето!