Eat, My Clothes!

Яжте, дрехи мои!

As Giufà was half a simpleton no one showed him any kindness, such as to invite him to his house or give him anything to eat. Once Giufà went to a farm-house for something, and the farmers, when they saw him looking so ragged and poor, came near setting the dogs on him, and made him leave in a hurry. When his mother heard it she procured for him a fine coat, a pair of breeches, and a velvet vest. Giufà dressed up like an overseer, went to the same farm-house, and then you should see what great ceremonies they made! They invited him to dine with them. While at the table all were very attentive to him. Giufà, on the one hand, filled his stomach, and on the other, put into his pockets, coat, and hat whatever was left over, saying: “Eat, my clothes, for you were invited!”

Тъй като Джуфа бил глуповат, никой не се отнасял любезно към него, например да го покани у дома си или да му даде нещо за ядене. Веднъж Джуфа отишъл в една селска къща за нещо и стопаните, като го видели толкова окъсан и беден, едва не насъскали кучетата по него и го принудили да си тръгне бързешком. Когато майка му чула това, тя му набавила хубаво палто, чифт панталони и кадифена жилетка. Джуфа, облечен като надзирател, отишъл в същата селска къща и да видите сега колко изключително вежливи били те! Поканили го да обядва с тях. На масата всички били много внимателни към него. Джуфа хем гледал да напълни стомаха си, хем пускал в джобовете, палтото и шапката каквото било останало, като казвал:

— Яжте, дрехи мои, защото вие сте поканени!

Илюстрация: Карло Кьостри (Carlo Chiostri, 1902)