Brüder Grimm
The Fox and the Geese

Братя Грим
Лисицата и гъските

The fox once came to a meadow in which was a flock of fine fat geese, on which he smiled and said, “I come at the nick of time, you are sitting together quite beautifully, so that I can eat you up one after the other.” The geese cackled with terror, sprang up, and began to wail and beg piteously for their lives. But the fox would listen to nothing, and said, “There is no mercy to be had! You must die.” At length one of them took heart and said, “If we poor geese are to yield up our vigorous young lives, show us the only possible favour and allow us one more prayer, that we may not die in our sins, and then we will place ourselves in a row, so that you can always pick yourself out the fattest.” “Yes,” said the fox, “that is reasonable, and a pious request. Pray away, I will wait till you are done.” Then the first began a good long prayer, for ever saying, “Ga! Ga!” and as she would make no end, the second did not wait until her turn came, but began also, “Ga! Ga!” The third and fourth followed her, and soon they were all cackling together.

When they have done praying, the story shall be continued further, but at present they are still praying without stopping.

Веднъж лисицата дошла на една ливада, в която имало ято хубави охранени гъски. Тя се засмяла и рекла:

— Идвам тъкмо навреме, така както хубавичко сте се скупчили заедно, ще мога да ви изям една след друга.

Гъските в ужас закрякали, скочили и започнали да надават жални вопли и да молят пощада. Но лисицата не искала и да чуе, а казала:

— Не се надявайте на милост! Вие трябва да умрете.

Най-после една от тях се окопитила и казала:

— Ако ние, бедните гъски, трябва да си идем така млади и зелени, изпълни ни последното желание и ни позволи да си кажем още веднъж молитвата, за да не умрем в грехове, и след това ще се подредим в редица, така че да можеш всеки път да си избираш най-охранената.

— Добре — казала лисицата, — това е разумно и благочестиво искане. Молете се, ще почакам, докато свършите.

Тогава първата започнала една хубава дълга молитва, като повтаряла безкрайно: „Га! Га!“ и тъй като тя не спирала, втората не изчакала, докато дойде нейният ред, а също започнала: „Га! Га!“ Третата и четвъртата я последвали и скоро всички започнали да крякат заедно.

Когато свършат да се молят, историята ще продължи по-нататък, но в момента те все още се молят, без да спират.

Илюстрация: Артър Ракъм (Arthur Rackham, 1917)