The Lion, the Jackal, and the Man

Лъвът, чакалът и човекът

It so happened one day that Lion and Jackal came together to converse on affairs of land and state. Jackal, let me say, was the most important adviser to the king of the forest, and after they had spoken about these matters for quite a while, the conversation took a more personal turn.

Lion began to boast and talk big about his strength. Jackal had, perhaps, given him cause for it, because by nature he was a flatterer. But now that Lion began to assume so many airs, said he, “See here, Lion, I will show you an animal that is still more powerful than you are.”

They walked along, Jackal leading the way, and met first a little boy.

“Is this the strong man?” asked Lion.

“No,” answered Jackal, “he must still become a man, O king.”

After a while they found an old man walking with bowed head and supporting his bent figure with a stick.

“Is this the wonderful strong man?” asked Lion.

“Not yet, O king,” was Jackal’s answer, “he has been a man.”

Continuing their walk a short distance farther, they came across a young hunter, in the prime of youth, and accompanied by some of his dogs.

“There you have him now, O king,” said Jackal. “Pit your strength against his, and if you win, then truly you are the strength of the earth.”

Then Jackal made tracks to one side toward a little rocky kopje from which he would be able to see the meeting.

Growling, growling, Lion strode forward to meet the man, but when he came close the dogs beset him. He, however, paid but little attention to the dogs, pushed and separated them on all sides with a few sweeps of his front paws. They howled aloud, beating a hasty retreat toward the man.

Thereupon the man fired a charge of shot, hitting him behind the shoulder, but even to this Lion paid but little attention. Thereupon the hunter pulled out his steel knife, and gave him a few good jabs. Lion retreated, followed by the flying bullets of the hunter.

“Well, are you strongest now?” was Jackal’s first question when Lion arrived at his side.

“No, Jackal,” answered Lion, “let that fellow there keep the name and welcome. Such as he I have never before seen. In the first place he had about ten of his bodyguard storm me. I really did not bother myself much about them, but when I attempted to turn him to chaff, he spat and blew fire at me, mostly into my face, that burned just a little but not very badly. And when I again endeavored to pull him to the ground he jerked out from his body one of his ribs with which he gave me some very ugly wounds, so bad that I had to make chips fly, and as a parting he sent some warm bullets after me. No, Jackal, give him the name.”

Един ден лъвът и чакалът се събрали да обсъдят въпросите на страната и държавата. Трябва да кажем, че чакалът бил най-важният съветник на царя на гората, и след като поговорили по тези въпроси, разговорът се прехвърлил на лични теми.

Лъвът започнал да се хвали и да разправя големи приказки за силата си. Може би и чакалът му бил дал повод за това, защото той бил ласкател по природа. Но сега, когато лъвът започнал прекалено да се надува, той му казал:

— Слушай, лъве, аз ще ти покажа някой, който е още по-силен, отколкото си ти.

Те тръгнали, като чакалът вървял напред, и първо срещнали едно малко момче.

— Този ли е най-силният? — запитал лъвът.

— Не — отвърнал чакалът, — този все още не е станал човек, царю.

След известно време видели един старец, който вървял с наведена глава и подпирал превитото си тяло с бастун.

— Това ли ти е най-силният? — запитал лъвът.

— Вече не, царю — отговорил чакалът, — този е бил човек.

Като продължили да вървят, скоро след това те срещнали един млад ловец, в разцвета на силите си, съпроводен от няколко свои кучета.

— Ето го и него, царю — казал чакалът. — Премери си силите с него и ако спечелиш, тогава ти наистина си най-силният на земята.

После чакалът свърнал към едно малко скалисто хълмче, откъдето можел да наблюдава срещата.

Лъвът започнал да ръмжи и закрачил към човека, но когато наближил, кучетата го пресрещнали. Той обаче не им обърнал особено внимание и ги разхвърлял на всички страни с предните си лапи. Те силно започнали да вият и се втурнали в бързо отстъпление назад към човека.

Тогава човекът изстрелял един заряд, като ударил лъва зад рамото, но дори и на това лъвът не обърнал внимание. След това ловецът извадил стоманения си нож и му нанесъл няколко силни удара. Лъвът се оттеглил, следван от летящите куршуми на ловеца.

— Е, най-силният ли си сега? — бил първият въпрос на чакала, когато лъвът пристигнал при него.

— Не, чакале — отвърнал лъвът, — нека онзи там да носи титлата и го приветствам. Такъв като него не съм виждал никога. Най-напред, той накара около десет свои телохранители да ме нападнат. Те не ме притесниха особено, но когато понечих да го разкъсам на парчета, той плю и изригна огън срещу мене право в лицето ми, който ме изгори малко, но не много зле. И когато аз отново понечих да го поваля на земята, той измъкна от тялото си едно от ребрата си, с което ми нанесе няколко грозни рани, така лоши, че трябваше да напусна играта, и на сбогуване изпрати едни горещи топчета след мене. Не, чакале, дай на него титлата.

Илюстрация: Джон Д. Батен (John D. Batten, 1892)