Истината и лъжата ^[0]

Truth and Falsehood

Един ден Истината тръгнала за града да си търси работа. По пътя си настигнала Лъжата, която отивала в града със същата цел. Лъжата поискала разрешение да язди на коня с Истината, и молбата й била изпълнена.

Докато пътували, те се разпитвали една друга каква работа търсят. Истината казала, че има намерение да стане секретарка, за да може винаги да е чиста и бяла. Лъжата заявила, че иска да стане готвачка, защото така винаги ще има много хубави неща за ядене.

Както яздели двете, срещнали човек, който носел един труп към гробищата. Нямало кой да му помогне и на Истината й станало много жал за човека, скочила от коня си и му помогнала. След като трупът бил погребан, Истината попитала:

— Помоли ли се за успокоение на душата на мъртвия?

— Не — бил отговорът. — Аз не знам как да се моля, а и нямам пари да платя на свещеника за свещи.

Тогава Истината дала на човека всичките пари, които имала, за да поръча молитви за мъртвеца, и се върнала при спътницата си.

Когато дошло време за вечеря, Лъжата много се ядосала, като открила, че Истината е дала всичките си пари, но накрая предложила да отидат до реката и да уловят риба за вечеря. Като пристигнали на реката, те намерили риби, които били останали в един плитък вир близо до брега, и наловили, колкото си искали. Но Истината се съжалила над рибите и хвърлила своята половина обратно в реката. Лъжата недоволно промърморила:

— По-добре да беше ги дала на мен. Ако знаех, че ще ги хвърлиш в реката, нямаше да ти дам нито една.

После те продължили да яздят. Най-накрая влезли в града, явили се пред царя и поискали да ги вземе при него на служба, едната като секретарка, а другата като готвачка. Царят изпълнил исканията и на двете.

Когато Лъжата видяла, че бившата й спътница седяла на масата с царя и винаги била чиста и облечена в хубави дрехи, а тя самата била мръсна и трябвало да яде в кухнята, много се ядосала и решила да направи нещо, за да погуби тази, която сега така горчиво мразела.

Един ден царят и царицата отишли да плават в открито море. Докато били далече от сушата, царицата изпуснала пръстена си в морето. Когато Лъжата чула за случката, отишла при царя и казала:

— Царю господарю, моята приятелка — секретарката Ви, ми каза, че има магически способности и може да намери пръстена на царицата. Каза, че ако не го намери, е готова да я обесите.

Царят веднага изпратил да повикат Истината и й казал:

— Незабавно намери пръстена на царицата или утре рано сутринта ще заповядам да те обесят.

Истината слязла на брега, но като видяла, че е невъзможно да намери пръстена, заплакала. Приближила се една риба, изплувала на повърхността на водата и попитала:

— Защо плачеш?

— Плача — отговорила Истината, — защото царят ще ме обеси утре рано сутринта, ако не намеря пръстена на царицата, който е паднал в морето.

Рибата отплувала, намерила пръстена и го дала на Истината. После рекла:

— Аз съм една от рибите, които ти намери на брега на реката и хвърли обратно във водата. Тъй като ми помогна, когато бях в беда, много се радвам, че аз мога да ти помогна сега.

Друг път Лъжата отишла при царя и казала:

— Царю господарю, помните ли какво Ви казах онзи ден?

— Да — отговорил царят, — и вярвам, че ми каза истината, тъй като пръстенът беше намерен.

— Е — отвърнала Лъжата, моята приятелка ми каза снощи, че е велика магьосница, и е готова да я обесите пред очите на целия народ, тъй като това няма да й навреди.

Царят пратил да повикат Истината и й казал:

— Знам какво си казала на приятелката си. Утре ще заповядам да те обесят пред очите на целия народ и ще видим дали си такава голяма магьосница, каквато твърдиш, че си.

През нощта Истината не могла да заспи. Около полунощ, когато била много нещастна, внезапно й се явил един призрак и попитал каква е причината за нейната скръб. Истината му разказала за бедата си и призракът рекъл:

— Не плачи. Утре сутринта аз ще приема твоя образ и ще нося твоите дрехи и нека да обесят мен.

На другата сутрин, точно при изгрев-слънце, призракът облякъл дрехите на Истината и отишъл да го бесят. Какво било удивлението на царя и тези с него, когато, след завръщането си в двореца, видели Истината пред себе си, жива и здрава!

Същата нощ призракът се явил пред Истината и казал:

— Аз съм духът на мъртвеца, за когото ти даде парите си, за да се прочетат молитви за покой на душата му.

След това той изчезнал.

Който помага на другите в беда, и нему ще се помогне, когато е в нужда.

Илюстрация: Philippine folklore stories. Boston: Ginn & Co., 1904

One day Truth started for the city to find some work. On his way he overtook Falsehood, who was going to the city for the same purpose. Falsehood asked permission to ride on the horse with Truth, and his request was granted.

On the way they questioned each other as to the sort of work they wanted. Truth stated that he intended to be a secretary, so that he might always be clean and white. Falsehood declared that he would be a cook, because then he would always have plenty of fine things to eat.

As they were riding along, they met a man carrying a corpse to the cemetery. He had no one to help him, and Truth, in his great pity for the man, jumped off his horse and helped him. After the corpse was buried, Truth asked: “Did you pray for the repose of the soul of the dead?” “No,” was the reply, “I do not know how to pray, and I have no money to pay the priest for candles.” Then Truth gave the man all the money he had, that he might have prayers said for the dead man, and went back to his companion.

When dinner time came, Falsehood was very angry at finding out that Truth had given all his money away, but finally proposed that they should go to the river and catch some fish for dinner. When they arrived at the river, they found some fish which had been caught in a shallow pool near the bank, and caught all they wanted. But Truth was very sorry for the fish, and threw his half back into the river. Falsehood murmured at him and said: “It would have been better for you to give them to me. If I had known that you would throw them into the river, I would not have given you any of them.”

Then they rode on. As they were going through a thick wood in the heart of the mountain they heard a noise as of crying, far away. Truth went forward to find what it was, but Falsehood, trembling with fear, hid himself close behind his comrade. At last they saw seven little eagles in a nest high in a tree. They were crying with hunger, and their mother was nowhere to be seen. Truth was sorry for them, and killed his horse, giving some of the meat to the young eagles, and spreading the rest on the ground beneath the tree, so that the mother-bird might find it.

Falsehood hated his comrade for having killed the horse, because now they were obliged to travel on foot. They went down the mountain, and entering the city, presented themselves before the king, desiring to be taken into his service, the one as secretary and the other as cook. The king granted both requests.

When Falsehood saw that his former companion sat at the table with the king and was always clean and dressed in good clothes, while he himself was dirty and had to eat in the kitchen, he was very angry and determined to do something to ruin the one whom now he hated so bitterly.

One day the king and queen went to sail on the sea. As they were far from land, the queen dropped her ring overboard. When Falsehood heard of the accident, he went to the king and said: “My Lord, the King, my friend—your secretary—has told me that he was endowed with magic powers and is able to find the queen’s ring. He says if he does not find it he is willing for you to hang him.”

The king immediately sent for Truth, and said to him: “Find the queen’s ring without delay, or I will have you hanged early to-morrow morning.”

Truth went down to the shore, but seeing how impossible it would be to find the ring, began to weep. A fish came near, and floating on top of the water, asked, “Why are you weeping?”

“I weep,” Truth replied, “because the king will hang me early to-morrow morning unless I find the queen’s ring, which has fallen into the sea.”

The fish swam out and got the ring and gave it to Truth. Then he said:

“I am one of the fishes which you found on the bank of the river and threw back into the water. As you helped me when I was in trouble, I am very glad that I have been able to help you now.”

On another day, Falsehood went to the king and said: “My Lord King, do you remember what I told you the other day?”

“Yes,” replied the king, “and I believe you told me the truth, as the ring has been found.”

“Well,” replied Falsehood, “my friend told me last night that he is a great magician and that he is willing for you to hang him in the sight of all the people, since it will not hurt him.”

The king sent for Truth and told him: “I know what you have said to your friend. To-morrow I will have you hanged in the sight of all the people, and we will see whether you are the great magician you claim to be.”

That night Truth could not sleep. About midnight, as he was in great distress, a spirit suddenly appeared to him and asked what was the cause of his grief. Truth related his trouble, and the spirit said: “Do not weep. To-morrow morning I will take your form and wear your clothes, and let them hang me.”

The next morning, just at dawn, the spirit put on Truth’s clothes and went out to be hanged. Many people came to see the hanging, and after it was over, returned to their homes. What was the astonishment of the king and those with him when, upon their return to the palace, they found Truth there before them, alive and well!

That night the spirit appeared to Truth and said: “I am the spirit of the dead man for whom you gave your money that prayers might be said for the repose of his soul.” Then it disappeared.

Thus we see that those who help others when in trouble shall themselves be aided when they are in difficulty.