Братя Грим
Сламката, въгленът и бобеното зърно

Brüder Grimm
The Straw, the Coal, and the Bean

В едно село живеела бедна старица, която събрала паница боб и решила да го сготви. Тя стъкнала огън на огнището си и за да се разгори по-бързо, го запалила с шепа слама. Когато изсипвала зърната в тенджерата, едно паднало, без тя да го забележи, и се озовало на земята до една сламка, и скоро след това един горящ въглен от огъня скочил при тях двамата. Тогава сламката казала:

— Скъпи приятели, как попаднахте тук?

Въгленът отговорил:

— За щастие аз изскочих от огъня и ако не бях избягал, смъртта ми беше неизбежна — щях да бъда изпепелен.

Бобеното зърно казало:

— Аз също отървах кожата, но ако старицата ме беше вкарала в тенджерата, щях да бъда безмилостно направен на чорба, както моите другари.

— А мен по-добра съдба ли ме очакваше? — рекла сламката. — Старата жена унищожи всичките ми братя в огън и дим; тя хвана шестдесет от тях наведнъж и отне живота им. За щастие аз се изплъзнах през пръстите й.

— Но какво ще правим сега? — казал въгленът.

— Мисля — отговорило бобеното зърно, — че тъй като за щастие избягнахме смъртта, трябва да се държим заедно като добри другари и за да не ни настигне ново нещастие тук, да заминем заедно и да започнем наново в чужбина.

Предложението се харесало на другите двама и те тръгнали заедно на път. Скоро обаче стигнали до малко поточе и тъй като нямало нито мост, нито дъска, те не знаели как да го преминат. На сламката й хрумнала добра идея и тя казала:

— Аз ще се легна напряко и така ще можете да минете по мен като по мост.

И така сламката се простряла от единия до другия бряг, а въгленът, който имал поривист характер, изприпкал бодро по новопостроения мост. Но когато стигнал до средата и чул шума на водата под себе си, изплашил се, спрял и не посмял да отиде по-нататък. Сламката обаче започнала да гори, счупила се на две парчета и паднала в потока. Въгленът се плъзнал след нея и когато се потопил във водата, изсъскал и изпуснал последния си дъх. Бобеното зърно, което предвидливо останало на брега, не издържало и започнало да се смее на случилото се — и не могло да спре, и така силно се смяло, че се пръснало. И с него също щеше да е свършено, ако за щастие един шивач, който пътувал в търсене на работа, не бил седнал да си почине край потока. Тъй като имал жалостиво сърце, той извадил игла и конец и го зашил. Бобеното зърно най-учтиво му благодарило, но тъй като шивачът използвал черен конец, всички бобчета оттогава имат черен шев.

Илюстрация: Уолтър Крейн (Walter Crane, 1882)

In a village dwelt a poor old woman, who had gathered together a dish of beans and wanted to cook them. So she made a fire on her hearth, and that it might burn the quicker, she lighted it with a handful of straw. When she was emptying the beans into the pan, one dropped without her observing it, and lay on the ground beside a straw, and soon afterwards a burning coal from the fire leapt down to the two. Then the straw began and said, “Dear friends, from whence do you come here?” The coal replied, “I fortunately sprang out of the fire, and if I had not escaped by main force, my death would have been certain,—I should have been burnt to ashes.” The bean said, “I too have escaped with a whole skin, but if the old woman had got me into the pan, I should have been made into broth without any mercy, like my comrades.” “And would a better fate have fallen to my lot?” said the straw. “The old woman has destroyed all my brethren in fire and smoke; she seized sixty of them at once, and took their lives. I luckily slipped through her fingers.”

“But what are we to do now?” said the coal.

“I think,” answered the bean, “that as we have so fortunately escaped death, we should keep together like good companions, and lest a new mischance should overtake us here, we should go away together, and repair to a foreign country.”

The proposition pleased the two others, and they set out on their way in company. Soon, however, they came to a little brook, and as there was no bridge or foot-plank, they did not know how they were to get over it. The straw hit on a good idea, and said, “I will lay myself straight across, and then you can walk over on me as on a bridge.” The straw therefore stretched itself from one bank to the other, and the coal, who was of an impetuous disposition, tripped quite boldly on to the newly-built bridge. But when she had reached the middle, and heard the water rushing beneath her, she was, after all, afraid, and stood still, and ventured no farther. The straw, however, began to burn, broke in two pieces, and fell into the stream. The coal slipped after her, hissed when she got into the water, and breathed her last. The bean, who had prudently stayed behind on the shore, could not but laugh at the event, was unable to stop, and laughed so heartily that she burst. It would have been all over with her, likewise, if, by good fortune, a tailor who was traveling in search of work, had not sat down to rest by the brook. As he had a compassionate heart he pulled out his needle and thread, and sewed her together. The bean thanked him most prettily, but as the tailor used black thread, all beans since then have a black seam.